Изследователи от Университета на Пенсилвания в САЩ твърдят, че генетична мутация е помогнала на човешките предци да се справят с токсичния дим, издигащ се от огньовете в пещерите.

Според учените, променената ДНК е била открита у хората, а в неандерталците - не. Може би тази мутация е дала предимство на човешките предци пред нашите изчезнали роднини, които също са се научили да контролират огъня.

Когато се изгаря органична материя - например месо или дърво, полицикличните ароматни въглеводороди насищат атмосферата около огъня, а тези химически вещества може да причинят мутации на ДНК, както и рак. Когато тези въглеводороди влизат в тялото ни чрез дима или препеченото месо, тяхното присъствие активира арил-въглеводородния рецептор, който започва производството на ензими, които от своя страна разграждат тези вещества, като по този начин допринасят за тяхното отделяне.

Според учените, човек вдишва твърде много токсични вещества, както  живее в опушени пещери, а производството на ензими се увеличава и токсичните странични продукти от този процес започват да се натрупват в организма.

Мутацията на гена, кодиращ арил-въглеводородния рецептор, забавя скоростта на производство на ензими до относително безопасно ниво. Според теорията на американските изследователи, това може би е направило древните по-малко податливи на вредното въздействие на дима. В резултат на това, те биха могли да прекарват повече време около огньовете, което им дава еволюционно предимство пред неандерталците, които нямат такава мутация.

Напомняме, че двата вида - Хомо сапиенс сапиенс  и хомо неандерталенсис, са съжителствали десетки хиляди години приблизително на едни и същи географски пространства и макар, че нашите предци са оцелели, а неандерталците - не, изчезването на последните неандерталци се е случило буквално преди един исторически миг - най-рано преди около 18 000 години, т.е малко преди края на последния ледников период.

Освен това, като вид, неандерталците са съществували с близо един порядък по-дълго време от съвременния човек - близо един милион години, срещу не повече от стотина (до двеста хиляди) години, според различни преценки.

Въпросното изследване хвърля допълнително светлина, защо се е случило така, че братовчедите ни са изчезнали, а ние сме оцелели и какви конкурентни предимства е имал съвременният човек пред неандерталците.

Не всички учени, обаче, са съгласни с това заключение (за гена на устойчивостта към пещерния дим от огньовете). Археологът Дейвид Райт от Университета в Сеул твърди, че неандерталците са "запалени "огняри" в пещерите" и ако това е  бил еволюционният им недостатък, те щели да измрат много преди това да се случи в действителност.

>>>Виж галерия от снимки на реконструкции>>>