Канадската столица на полярните мечки Чърчил се затопля твърде бързо за тях

Канадското полярно градче е известно като световна столица на полярните мечки

Снимка: iStock by Getty Images

Канадската столица на полярните мечки Чърчил се затопля твърде бързо за тях

Канадското полярно градче е известно като световна столица на полярните мечки

09:04 | 21 декември 2022 2 3833 Снимка: iStock by Getty Images

"Мечките знаят, че ледът скоро ще се върне - те чакат", казва Алиса Маккол от Международната организация на полярните мечки (PBI), съобщава в свой репортаж БиБиСи.

Още по темата

Алиса и екипът ѝ са в Канадска Арктика, недалеч от Чърчил, Манитоба, в тундрово бъги - лаборатория за наблюдение на релси, която им позволява да наблюдават мечките в безопасност.

Чърчил е наричан "столицата на полярните мечки" в света.

>>>>Виж галерия от снимки >>>>

Ежедневният живот се определя от близостта на белите мечки до града. Жителите имат защитени от мечки кофи за боклук, а провинцията наема мечи патрули, които да придружават децата, когато те обикалят на Хелоуин.

Обичайна практика е хората да оставят вратите на паркираните си автомобили отключени, за да има къде да избягат, ако срещнат скитаща мечка. В замръзналия Хъдсънов залив на Чърчил мечките използват морския лед като платформа за лов на тюлени.

Но сезонът без морски лед в тази част на канадска Арктика се удължава, поради което мечките не могат да ловуват за дълги периоди от време.

На около 2000 км южно, в Монреал световните министри се събират на срещата на върха на ООН за биоразнообразието в опит да постигнат споразумение, което да защити дивите пространства и да обърне тенденцията за загуба на природа, причинена от човека.

Но тъй като полярната мечка се превръща в символ на изменението на климата, тежкото положение на мечките в Чърчил олицетворява неразривната връзка между опазването на природата и борбата с глобалното затопляне. Световната столица на полярните мечки просто става твърде топла за тях.

Според учени, занимаващи се с опазване на природата, до 2050 г. продължителността на сезона, през който няма лед, може да доведе до гладна смърт на мечките.

"През последните няколко десетилетия ледът се образува все по-късно, а през пролетта се разпада все по-рано", казва д-р Флавио Ленер от природозащитната организация PBI.

"Така че този междинен сезон - когато мечките са на сушата и не могат да се възползват от тези възможности за лов - става все по-дълъг със затоплянето." Мечките се хранят с мас от тюлени. Особено майките, които отглеждат малки, трябва да консумират достатъчно мазнини.

Учените са изследвали връзката между продължителността на така наречения "сезон на гладуване" и оцеляването на белите мечки. "При 180 дни [без морски лед] започваме да наблюдаваме въздействие върху репродуктивния им успех", казва д-р Лехнер. "Така че след този период вероятно ще наблюдаваме спад, просто защото те вече не могат да се възпроизвеждат успешно."

Тези всеядни хищници ядат почти всичко, което могат да намерят на сушата, включително горски плодове, яйца, дребни гризачи и дори северни елени, казва г-жа Маккол, "но нищо не може да замени тюленовата мас". Тези промени водят до по-близко съседство между мечките и хората, което прави места като Чърчил, където полярните мечки и хората съжителстват, по-рискови и за двете страни.

Проучване на Геологическата служба на САЩ, използващо данни от сателитни нашийници за проследяване на повече от 400 бели мечки в Аляска, показва, че времето, което те прекарват на сушата, е нараснало значително през последните десетилетия.

"През 80-те години на миналия век белите мечки прекарваха само няколко седмици на брега всяко лято", казва д-р Карин Роде, изследовател на дивата природа в USGS: "Сега много от тях прекарват почти два месеца на брега всяка година."

Общините по северния склон на Аляска виждат мечките по-рано.

Съдбата на Чърчил, сезонния морски лед и стотиците полярни мечки в Хъдсъновия залив зависи основно от действията на всяка страна по света за намаляване на емисиите на нагряващите планетата газове, които променят това място толкова бързо. "Прогнозите за морския лед са силно зависими от температурата, а температурата се определя от количеството парникови газове, които изхвърляме в атмосферата", казва д-р Лехнер. "Така че, от научна гледна точка, има прекрасна връзка между това колко емисии отделяме и какво означава това за морския лед и за мечките."

Г-жа Маккол споделя, че западната субпопулация на мечките в Хъдсъновия залив, която тя и колегите ѝ изучават, е намаляла с до 30 % през последните 30-40 години поради по-малкия достъп до морски лед.

"Те ни предупреждават какво предстои за белите мечки, които живеят по-на север [където ледените зими в момента са по-дълги]", добавя тя. Д-р Лехнер казва, че изменението на климата е променило начина, по който трябва да мислим за опазването на природата. "То прониква в целия живот на тази планета", казва той пред Би Би Си.

"Така че нещо като създаването на национален парк не е лошо, но то няма да помогне, ако тази екосистема се промени из основи заради изменението на климата. Това не са отделни въпроси - ако ви е грижа за животните, ако ви е грижа за опазването на околната среда, трябва да ви е грижа за изменението на климата." - заключава тя.

ИЗБРАНО