Климатични "протестъри": можем да бъдем щастливи в затвора

Екоактивист твърди, че 13-те месеца, които е прекарал зад решетките, не са му се сторили като наказание.

Снимка: iStock by Getty Images

Климатични "протестъри": можем да бъдем щастливи в затвора

Екоактивист твърди, че 13-те месеца, които е прекарал зад решетките, не са му се сторили като наказание.

12:02 | 4 януари 2024

5 895 Снимка: iStock by Getty Images

Миналата година Морган Троуланд беше един от двамата протестиращи от "Просто спрете петрола", които бяха осъдени на повече от две години и половина затвор за това, че са прескочили кръстовището в Дартфорд, пише материал в Гардиън.

Още по темата

Присъдите, издадени на Троуланд и Маркъс Декър, са най-дългите присъди, издавани досега на протестиращи без насилие в Обединеното кралство. Сега, след като беше освободен под гаранция миналия месец, Троуланд казва, че 13-те месеца, които е прекарал зад решетките, едва ли са му се сторили като наказание, продължава статията, която публикуваме със съкращения.

През октомври 2022 г. Троуланд и Декър са били свалени през нощта на моста "Кралица Елизабет II", прескочили са бариерата и са се изкачили по дебелите стоманени въжета, които го провесват над устието на Темза. В продължение на почти два дни те висяха окачени в хамаци от върха на моста, издигайки гигантски плакат "Просто спрете петрола". Полицията затвори моста за 40 часа, което доведе до огромни закъснения за стотиците хиляди шофьори, които го използват всеки ден, за да пътуват между Есекс и Кент.

При произнасянето на присъдата съдия Шейн Колири КС им казва: "Трябва да бъдете наказани за хаоса, който предизвикахте, и за да възпрете други да ви подражават."

Декър остава зад решетките и го очаква депортиране в Германия след освобождаването му, но Троуланд, родом от Нова Зеландия, говори с добро за престоя си в затвора.

"Лично аз не съм толкова притеснен", казва Троуланд пред "Гардиън" в телефонно интервю от дома си в Лондон. "Това беше много тихо време, в което можех да чета философия и поезия.

"Не е хубаво, но лично аз не мисля, че е много страшно. Просто изглежда наистина абсурдно. Струва ми се наистина абсурдно, защото като че ли това трябва да ни уплаши, за да приемем климатичния и екологичния колапс и да приемем да живеем в една самоунищожителна обществена система? Това е абсурд."

Троуланд излежава присъдата си в три затвора. Веднага след като двамата с Декър са свалени от моста, те са отведени в затвора Челмсфорд, Есекс, където много хора са изпращани под стража. Оттам Троуланд прекарва един месец в Пентънвил в Лондон - най-лошото, казва той, "защото изглежда нямат ресурси или персонал, за да въведат нормален, разумен режим, така че просто затварят всички през повечето време".

"Но пък имаше много добра веганска храна", добави той, като предположи, че това може да е резултат от местоположението му в Ислингтън.

След още един престой в Челмсфорд Троуланд излежава остатъка от присъдата си в Хайпойнт, затвор от категория С в Съфолк. Там е много по-хубаво, с "много трева и дървета" и градински блок, където Троуланд успява да си намери работа в затвора.

"Там има дори езерца и кът с дива природа, а през лятото има една зона, която нарекох делва, с всички тези красиви, високи диви цветя, растения, растящи в езерца, лисичи напръстници и просто всички тези красиви неща", казва Троуланд. "Така че виждате ли защо се чувствах наистина абсурдно? Като че ли знаят, че хората, които се занимават с опазване на околната среда, обичат да са сред природата, с дървета и цветя?"

Би било погрешно да се каже, че затворът не е променил Троуланд. Просто може би не по начина, по който властите биха искали. Курсът по философия, който посещава в Хайпойнт, му дава нова теоретична рамка, за да оправдае престъпленията си.

Той обяснява: "Създаваш едно общество доброволно, защото то е за колективното благополучие на всички, така че правителството, което създавате заедно, трябва да се използва само за неща, които са добри за всички. И ако то прави нещо като изпепеляване на климата и унищожаване на екосистемата, това е в абсолютно противоречие с целта на формирането на едно общество.

"Това се вписва в сценария, който Джон Лок е изложил, защото в [Два] трактата за управлението той излага сценарии, при които е правилно и справедливо да се бунтуваме срещу хора, които са злоупотребили с правителството."

Относителните лишения на затворническия живот също дават на Троуланд урок по практическа философия. "Най-голямото нещо, което те удря, са притежанията и излишният характер на толкова много от тях - след като в продължение на една година не си имал почти нищо, само няколко книги, бележници и дневници. Мислех си, че това е добре, че това всъщност е добро количество притежания - няколко ценни книги.

"И след това, когато се връщам в апартамента и отивам и взимам нещата си от склада, това ме смазва на емоционално и на философско ниво. За какво е всичко това? О, Боже мой, защо? Защо да прекарвам живота си в управление на всички тези неща? Всичко това изглежда напълно безсмислено и наистина потискащо."

Но може би най-изненадващият урок на Троуланд от живота зад решетките е за щастието. "Беше доста лесно да бъдеш щастлив в затвора, защото винаги можеш да си измислиш някакви умствени занимания... И това беше наистина добре, просто защото си изпратен там, за да бъдеш наказан, нали? Предполага се, че е лошо, че трябва да се чувстваш нещастен, потиснат през цялото време ... Така че това беше добър урок, че можеш да бъдеш наистина щастлив само с няколко книги с поезия и просто да ходиш в градината всеки ден."

Той съжалява, не на последно място за хората, които са били засегнати от смущенията, предизвикани от неговия протест. По време на делото се чува как малки фирми са загубили хиляди лири приходи, болни пациенти са пропуснали посещения в болница; свидетел по делото, който е пропуснал погребението на свой приятел, отказва извинителна бележка, която Троуланд пише от подсъдимата скамейка. Знанието за тези последици е било истинското му наказание, казва Троуланд.

"Това, което ме накара да се замисля, е, че точно това е процесът, който не правим колективно като британци, [а именно] да се изправим пред последиците от действията ни върху хората в други страни", каза той.

"И в крайна сметка това е причината, поради която се качих на моста, защото срещнах хора, като например в Индия, хора, които наистина нямат никакви ресурси, за да се справят с климатичния срив, такива хора, които сега масово умират от глад, болести и други подобни неща, предизвикани от климата.

"И тези ужасяващи вреди наистина се случват през цялото време. А хората във Великобритания никога няма да имат своя ден в съда, за да се изправят пред него - вижте, ето какво причиняваме на нашите съседи в екваториалните части на света."

"Виждам този вид преки действия като много грубо правосъдие, което просто да накара всички да спрат за минута, да погледнат какво правим със себе си и особено с други много уязвими хора. Което иначе просто не правим."

Докато се приспособява към живота навън, като оставим настрана философските и етичните размисли, Троуланд е щастлив, че отново е свободен човек: "Много е хубаво да съм си вкъщи с партньора и котката си и е прекрасно просто да си почивам у дома. Искам да видя дали ще мога да възстановя това много спокойно състояние на ума, което имах в затвора. Искам да видя дали мога да се отпусна достатъчно, за да напиша стихотворение навън."

ИЗБРАНО