Редакционна статия в Economist посочва числа, според които светът ще се нуждае от много големи количества метали от сега до 2050 г.

В нея се казва: "Днес миньорите (имат се предвид минодобивните компании) имат допълнителна отговорност. Според Комитета за енергийни преходи (Thinktank), ако светът иска да се декарбонизира, до 2050 г. ще са му необходими 6,5 млрд. тона метали - и то не само литий, кобалт и никел, за които се говори толкова много, но и стомана, мед и алуминий.

Тъй като този добив е няколко пъти по-голям от днешния капацитет, производството му ще изисква от миньорите да инвестират повече и да копаят по-бързо."

Материалът продължава: "За съжаление, минните компании инвестират много по-малко, отколкото някога, както потвърждават последните им резултати, публикувани тази седмица... Отчасти това се дължи на разумни причини... Но напоследък инвестиционните решения са обвързани и с бюрократични процедури. Правителствата настояват, че искат да насърчат прехода към зелена икономика. Действията им твърде често говорят за обратното."

Документът посочва "национализъм по отношение на ресурсите и погрешен екологичен подход", като добавя, че "процесът на получаване на разрешителни е безобразно бавен".

Накрая се казва, че съществува "голямо разнообразие от стандарти, което повишава разходите за изграждане на нови мини".

Заключението е следното: "Ако миньорите не инвестират, енергийният преход ще отнеме повече време."

В рубриката на Financial Times Lex се отразяват последните финансови резултати на минния гигант Anglo American: "На фона на спадащите цени на някои индустриални метали секторът се бори да убеди инвеститорите в своята значимост."

В материала се добавя: "Въпреки че Англо Американ твърди, че металите, които произвежда, като платина и никел, са "от решаващо значение за осигуряването на... устойчиви екологични решения", напоследък минният сектор се чувства определено като пренебрегнат. Цените на тези индустриални метали спаднаха рязко през последните няколко години."