В гонитбата към все повече електрически коли и "зелени" технологии, на заден план остава огромното замърсяване в районите, където се добива литий - основната суровина за акумулаторите, на които се базира преходът, съобщава Гардиън.

Солената равнина на Атакама е величествена, разположена високо равнина с цветни градации на бяло и сиво, осеян с червени лагуни и оградена от извисяващи се вулкани.

>>>>>>Вижте галерия от снимки>>>>>>

Атакама може да се похвали с най-високите нива на слънчева радиация на Земята и само някои части от Антарктида са по-сухи.

 За да предотвратим най-лошото от ускоряващата се климатична криза, трябва бързо да намалим въглеродните емисии. За целта енергийните системи по света трябва да преминат от изкопаеми горива към възобновяема енергия.

Литиевите батерии играят ключова роля в този преход: те захранват електрически превозни средства и съхраняват енергия във възобновяеми мрежи, помагайки за намаляване на емисиите от транспортния и енергийния сектор. Под солената равнина на Атакама се крият по-голямата част от литиевите запаси в света, а понастоящем Чили заема почти една четвърт от световния пазар. Но извличането на литий от този уникален пейзаж има сериозни екологични и социални разходи.

В добивните инсталации, които заемат повече от 78 кв. км и се експлоатират от мултинационални компании като SQM и Albemarle, соленият разтвор се изпомпва на повърхността и се подрежда в изпарителни басейни, което води до богат на литий концентрат.

Погледнати отгоре, басейните са с най-невероятни цветови оттенъци. Целият процес използва огромни количества вода в тази и без това безводна среда. В резултат на това сладководните води са по-малко достъпни за 18-те местни общности от Атакамено, които живеят по периметъра на равнината, а местообитанията на видове като Андските фламинго са нарушени.

Тази ситуация се влошава от сушата, предизвикана от разрушаването на климата, и ефектите от добива и преработката на мед, чийто най-голям производител в света е Чили. Съчетавайки тези екологични вреди, чилийската държава не винаги е прилагала правото на местното население на предварително съгласие. 

Тези факти повдигат неудобен въпрос, който отеква по целия свят: означава ли борбата с климатичната криза, че трябва  да жертваме общности и екосистеми? Веригите на доставки, които произвеждат зелени технологии, започват с добива в пустинята Атакама и сега сме на прага на глобален бум в минното дело, свързан с енергийния преход.

Неотдавнашен доклад, публикуван от Международната енергийна агенция, гласи, че постигането на климатичните цели на Парижкото споразумение ще доведе до стремително нарастване на търсенето на "критичните минерали", използвани за производството на чисти енергийни технологии. Числата са особено драматични за суровините, използвани за производството на електрически превозни средства: до 2040 г. IEA прогнозира, че търсенето на литий ще се увеличи 42 пъти спрямо нивата от 2020 г.

Тези ресурси се превърнаха в нова точка на огнище за геополитическо напрежение. В САЩ и Европа политиците все по-често говорят за "надпревара" за осигуряване на минералите, свързани с енергийния преход и за увеличаване на вътрешните доставки; идеята за "нова студена война" с Китай често се позовава.

В резултат на това Северна Португалия и Невада са планирани за нови литиеви проекти. По световната литиева граница, от Чили до западната част на Съединените щати и Португалия, екологични активисти, местни общности и жители, загрижени за заплахите за поминъка на селското стопанство, протестират срещу това.

Преходът към нова енергийна система често се разбира като конфликт между действащите фирми за изкопаеми горива и поддръжниците на климатичните действия. Колкото и екзистенциален да е този конфликт, битките между конкуриращите се визии за нисковъглеродния свят се засилват - и те ще стават все по-важни за политиката в целия свят. Тези конкуриращи се визии отразяват реалността, че има множество пътища за бързо декарбонизиране. Въпросът не е дали да се декарбонизира, а как.