Развиващите се страни: Споразумението за климата от COP29 е с твърде малко мерки и твърде закъсняло
Много от тези държави са подчертали, че по-малкият от очакваното финансов ангажимент ще забави прехода им към енергия без емисии
Приключването на COP29 в Баку, Азербайджан, е широко отразено в световните медии. BBC News казва: "По-богатите страни обещаха да увеличат финансирането си за подпомагане на по-бедните страни в борбата с изменението на климата до рекордните 300 млрд. долара (238 млрд. паунда) годишно, но сделката бе подложена на критики от развиващите се страни. Преговорите... закъсняха с 35 часа и бяха на косъм от провал. Споразумението е много по-малко от исканите 1,3 млрд. долара от развиващите се страни.
Още по темата
Африканската група преговарящи определи окончателното обещание като "твърде малко и твърде късно", а представителят на Индия отхвърли парите като "нищожна сума". Но след две седмици на често горчиви преговори в азербайджанската столица Баку по-бедните държави не застанаха на пътя на сделката." Според "Файненшъл таймс" "опасенията за разтегнатите бюджети по света и избирането на Доналд Тръмп... накараха развиващите се страни да приемат леко подобрения пакет".
Вестникът продължава: "Говорейки от трибуната, членът на индийската делегация Чандни Райна заяви, че страната е "изключително разочарована" от внезапното приемане на споразумението, добавяйки: Със съжаление трябва да кажа, че не можем да го приемем"... Бялата точка беше последвана от възражения от страна на Боливия, Чили и Нигерия, на които председателят на COP29 Мухтар Бабаев каза, че изявленията им са взети под внимание. Към недоволството се присъединиха и по-малки държави като Малави, Фиджи и Малдивите...
Комисарят по въпросите на климата на Европейския съюз Вопке Хукстра се опита да успокои разочарованите по-малки държави, като заяви, че е "уверен, че ще достигнем 1,3 трлн. долара", от които според икономистите развиващите се страни се нуждаят, за да преминат към зелена енергия и да се справят с изменението на климата."
Асошиейтед прес акцентира върху реакцията на нигерийския д-р Нкирука Мадуекве, главен изпълнителен директор на Националния съвет по изменение на климата, който нарече сделката "обида и шега". Нигерийският вестник "Премиум Таймс" пише, че "много развиващи се страни, включително Нигерия, не са впечатлени" от сделката.
В Politico се казва, че срещата на върха е завършила с "дългооспорвана сделка - и много гняв". The Guardian интервюира индийския преговарящ Чандни Райна, който определя тази сделка като "пълна пародия на правосъдие".
Друга статия на Guardian цитира Мохамед Адоу, директор на тинктанка Power Shift Africa, който казва: Богатите страни обещаха да "мобилизират" някои средства в бъдеще, вместо да ги предоставят сега. Чекът е в пощата." Climate Home News отбелязва, че по време на "разговорите с лошо настроение" ръководителят на ООН по въпросите на климата Саймън Стийл е описал новата финансова цел като "застрахователна полица за човечеството на фона на влошаващите се климатични въздействия, които засягат всяка страна". Le Monde пише, че сделката е оставила "горчив вкус" за глобалния юг.
Wall Street Journal пише: "САЩ, Европа и още няколко богати държави се съгласиха да утроят финансирането, което предоставят за проекти в областта на изменението на климата в развиващите се страни, до поне 300 млрд. долара годишно до 2035 г., като по този начин сигнализираха за ангажимента си към Парижкото споразумение за климата въпреки очертаващото се препятствие: предстоящото президентство на Доналд Тръмп."
The Washington Post казва: "Сделката не изисква конкретни ангажименти от нито една страна и не достига 1,3 трлн. долара, от които по-бедните страни казват, че ще се нуждаят всяка година след десетилетие. Въпреки че утроява сегашния ангажимент на богатите държави да помагат на уязвимите да се справят с нарастващите климатични бедствия, новият обет идва след повече от десетилетие, в което те се бореха да изпълнят това обещание за 100 млрд. долара."
Ню Йорк Таймс обяснява, че "сключената сделка... призовава частните компании и международните кредитори като Световната банка да покрият стотици милиарди от недостига", като добавя: "Това е една от основните причини за недостига на средства: "Споразумението за финансиране в крайна сметка потвърди ангажимента към миналогодишния консенсус за отказ от изкопаеми горива.
Делегатите обаче отхвърлиха отделен документ, който на теория се фокусираше върху прехода от изкопаеми горива, но след многобройни кръгове на редактиране в крайна сметка дори не ги споменаваше."
Блумбърг казва: "Новото споразумение ще помогне за информиране за ангажиментите на отделните държави за намаляване на емисиите на парникови газове до 2035 г., както и за следващия кръг от преговорите на ООН за климата в Бразилия. Много от развиващите се страни подчертаха, че по-малкият от очакваното финансов ангажимент ще забави прехода им към енергия без емисии и ще ограничи амбицията им при определянето на целите за намаляване на въглеродните емисии, които трябва да бъдат изпълнени през февруари."
Агенция "Франс прес" се спира на президента на САЩ Джо Байдън, който "похвали" сделката, заявявайки, че тя е "значителна стъпка" към борбата с глобалното затопляне, като същевременно обеща "продължаване на действията на Америка въпреки климатичния скептицизъм на бъдещия му наследник Доналд Тръмп".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}