Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) публикува справка за времето през юли 2023 г.. Материалът е цитиран от БТА.

Средните месечни температури са между 20 и 28 °С и имат отклонение от месечната норма между +0.5 и +3.5 °С. Този месец юли е по-топъл от юли миналата година и е един от трите най-топли месеци юли през последните 25 години. Най-високата измерена температура в оперативните метеорологични станции на НИМХ е 43.0 °С в Русе и Раднево на 26.VII, но няма постигнати температурни рекорди. В София най-високата измерена температура е 37.9 °С на 25.VII.

На диаграма, публикувана от НИМХ, са периодите със средна петдневна температура над 25 °С в София през месеците юли и август на едни от най-горещите лета за последните 25 години - 2001, 2007, 2010, 2012, 2017, 2021 и 2022 г., както и през юли на 2023 г. Вижда се, че периодът с горещо време през юли 2023 г. в София е един от най-дългите, въпреки облекчаването на жегата около 23.VII, но е имало и по-горещи петдневни периоди, например през 2007, 2012 и 2021 г.

В западната и централната част на страната месечните суми на валежа са предимно между 9 и 80% от климатичната норма, а в източната - предимно между 30 и 124%. Най-оскъдни са валежите в части от Горнотракийската низина и подбалканските полета - Карлово - 9%, а най-обилни в Североизточна България - Крушари - 231%. Средно за страната този месец юли е относително сух, но с повече валежи от месеците юли на последните 3 години - 2020, 2021 и 2022 г. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 106 mm от дъжд в с. Своде, обл. София, на 6.VII.

През първите дни от месеца времето се определя от последователното преминаване на високи барични долини и лежащите в тях фронтални системи. Въздушната маса над страната е неустойчива, развива се купесто-дъждовна облачност и на много места има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки, значителни по количество са на 1.VII на места в Западна, а на 2 и 3.VII в Централна и Източна България, както и на 6, 7 и 8.VII. Температурите са близки до, но по-ниски от климатичните норми.

През периода 9-26.VII Балканският полуостров е в североизточната периферия на висок антициклон с център над Централното Средиземноморие и Северна Африка. Приземното барично поле е слабоградиентно, атмосферното налягане - относително високо. В атмосферата над страната се повишава концентрацията на сахарски прах. Времето е слънчево и горещо, вятърът е слаб или е почти тихо. Температурите бавно се повишават, в цялата страна са над климатичните норми. През повечето дни в низините максималните температури са между 35 и 40 °С, а на 25 и 26.VII, с ориентиране и усилване на вятъра от югозапад, се повишават още, като максималните на места в централната и източната част от Дунавската равнина и в Горнотракийската низина достигат 40-43 °С. Атмосферни смущения преминават през страната на 14, 20 и 22-23.VII и тогава на места, с развитие на мощна купесто-дъждовна облачност, има валежи, гръмотевични бури и градушки. По-интензивни са конвективните процеси на 22-23.VII в Северозападна България, където причиняват и материални щети. Бури с градушка с особено големи размери на градовите зърна има и в Плевенско. Бури са нанесли материални щети по паркове, жилищни сгради и автомобили в Харманли и Търговище.

В късните часове на деня на 26.VII и през нощта срещу 27.VII от запад на изток през страната преминават два последователни студени фронта. Мощна купесто-дъждовна облачност се развива в нощните часове над Северна, а през деня и над Източна България, има гръмотевични бури и градушки. Усилва се северозападният вятър, а температурите се понижават с 10-15 °С.

След временно стабилизиране на атмосферата и нормализиране на температурите през периода 28-30.VII, когато времето е предимно слънчево, в самия край на месеца през страната преминава още един студен фронт. През нощта на 30 срещу 31.VII и в часовете преди обяд, с преминаването на атмосферния фронт, над Западна България, а след обяд и над Източна се развива мощна купесто-дъждовна облачност. Отново на места в страната има краткотрайни валежи, гръмотевични бури и градушки.

В следствие на естествения процес на лятно засушаване в комбинация с много високите температури от второто и третото десетдневие се създадоха условия за възникването на много пожари. Бедствено положение беше обявено в област Хасково, където изгоряха хиляди декари гора и селскостопански площи. На 26.VII, силният вятър преди навлизането на студен фронт от северозапад подпомагаше разрастването на пожарите.

Горещото време през повечето дни от третото десетдневие на юли, с екстремно високи максимални температури до и над 40-42 ℃, наруши нормалния ход на вегетационните процеси при земеделските култури. Тези стойности причиниха топлинен стрес и листен пригор при част от късните пролетни култури, преждевременен листопад при овошките. В агростанция Силистра е регистрирано преждевременно пожълтяване на листа при 50% от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия.

Падналите градушки през дни от третото десетдневие на юли нанесоха сериозни щети на земеделските култури. В северозападните райони, в областите Видин и Плевен, градушка с големина на орех, унищожи насаждения със зеленчукови култури, нанесе механични повреди по овошките и лозите.

През изминалия месец реките в страната бяха с водни количества около и под праговете за средни води и около праговете за ниски води. В резултат на валежи, в отделни дни на юли бяха регистрирани краткотрайни повишения на речните нива, по-съществени във водосборите на реките Искър, Янтра и Арда.