От гледна точка на сезоните, Северът би трябвало да побеждава поне още седмица-две, тъй като в момента, макар бързо да се движи към пролетта, все още около Полярния кръг студът е близо до годишния си максимум.

Но от половин месец насам в някои дни "Лятната" Антарктида не само плътно е по петите на северния полюс на студа, но и в някои дни го "бие", а днес и в Оймякон, и на Восток е минус 46.8 градуса - съвпадение до десета от градуса и трудно "реми".

Защо се получава така?

Има си обективни причини, поне две. 

Първата е, че след силното начало през декември, в Сибир тази зима студът не е онова, което е бил в някои от предходните зимни сезони. Районът на Оймякон е твърде на север и там е...твърде топло, заради честите арктични нахлувания. Не, няма грешка: единственият останал източник на много ниски  температури са северните части на Азия и Канада, при това само по  време на най-ниското слънце.

Арктика е основният потърпевш и "мишена" на глобалното затопляне, като през последните зими там неизменно е по-топло от обичайното с няколко до десетина градуса, а на дневна база - и до 15 и повече в отделни дни!

Затова и тази година в Северен Сибир почти не се наблюдават температури под минус 50 (появяват се радко, на сравнително малки площи и за кратко), а само до преди 1-2 години имахме и такива, близки до минус 70.

На другия "капак" на кълбото, в Антарктика, лятото вече свърши климатично, районите около полюса вече се огряват под съвсем малък ъгъл от Слънцето, а Восток има един много сериозен коз, освен петкилометровия леден слой, над който е построена: Надморската височина от над 5000 метра, на каквато височина въобще и в умерените ширини температурите почти не преминават минус десетина градуса в най-топлите летни месеци в свободната атмосфера.

Ето го и обяснението!

В следващите дни Северът съвсем ще загуби първенството си по обясними причини и поне до ноември неизменен лидер по студ ще бъде Антарктика и централните и източни части.