17-11-2017 20-11-2018

Защо времето през май и юни често е лошо?

Това се случва почти всяка година в части от умерените ширини с различна продължителност, интензивност и повторяемост

Снимка: "Булфото"

Защо времето през май и юни често е лошо?

09:21 | 4 юни 2019 | Автор : Иво Некитов 5 4210 Снимка: "Булфото"

Почти в цялата страна, често през май и юни времето е нестабилно, вали и гърми, падат и градушки, а понякога валежите са поройни. Ако сутрин има по някой слънчев час, след обяд "задължително" вали и гърми. Това се случва, ако не всеки ден, поне през половината дни на периода.

Още по темата

Виж още Нови бури днес и утре, жълт код за Западна България

Причините са основно две: много силното слънце и наследството на зимата.

От края на април до последните дни на август слънцето изпраща на нашите географски ширини огромно количество енергия, ефективно близо 10 пъти повече, отколкото през декември. По обед инсолацията е приблизително 1100 вата на квадратен метър. За сравнение, при идеални условия (без мъгли и облаци, което е по-скоро рядкост) през декември този показател е около 400 вата на кв.м.

Още сутрин, след изгрев, земната повърхност бързо се затопля, а тя от своя страна нагрява приземните въздушни маси.

Те се затоплят и устремяват нагоре. Това явление се нарича конвекция. Освен силно нагрят, този въздух е и влажен.

Издигането му продължава, докато не се изкачи достатъчно високо, за да достигне равновесно състояние с околната атмосфера на съответната височина. Много често това се случва над 6-7, а понякога и повече от 10 километра. Понякога енергията на издигащите се конвективни термици е такава, че те успяват да "пробият" и границата между тропосферата и стратосферата, което не е лесна работа, тъй като стратосферата е доста по-топла и тази граница, наречена тропопауза, е своеобразен "похлупак" над кипящата конвективна "тенджера".

Но не е необходимо дори и чак такова издигане. Почти винаги процесите на образуване на валежи протичат много преди това.

Ако се издигне достатъчно високо, тази въздушна маса се охлажда (но все едно - остава по-топла от съседните въздушни маси, поради причина, която ще посочим след малко) и водните му пари започват да кондензират, да се втечняват. Образуват се облаци, които след известно време се пренасищат с водни капчици, последните се уедряват и съединяват и когато натежат достатъчно, започва да вали.

Ако температурата е отрицателна, образуват се ледени зрънца и топки с различен размер.

Но това е друга тема. Въпросът беше: защо през май вали повече , отколкото през юли или август?

Защото въздушната маса, останала "в наследство" от зимата, във височина все още не е достатъчно топла за да уравновеси конвективния издигащ се въздух достатъчно ниско. Тя се затопля постепенно отдолу нагоре, от ден на ден, но за разлика от най-ниските тропосферни слоеве, в тези в средната Тропосфера температурите са все още ниски.

Процесът на затоплянето им ще продължи и едва в средата и втората половина на лятото вече ще бъде достатъчно топло, за да може уравновесяването с конвективните обеми, издигнати от слънчевата енергия, да става все по-ниско и точките на насищане да се издигат все по-нагоре.

В метеорологията има много индекси и коефициенти, които описват тези явления, но същността на повечето може да се резюмира с описания процес: в края на пролетта атмосферата във височина е все още студена, а при земя слънцето е повече от лятно и нагрява много силно приземните слоеве. Това поражда нестабилност в атмосферата и като пряко следствие - твърде честите валежи и гръмотевици на нашите ширини.

Описаните тук процеси протичат в малко "идеализирана" среда, т.е в неопределено барично поле.

Ако, както през последните дни, полето е циклонално, пораждащите валежи процеси са силно подпомогнати от самото поле.

В него движенията са възходящи и без това и често се сумират с термичната конвекция.

В резултат, краткотрайни валежи са възможни през почти цялото денонощие, в зависимост от второстепенните фактори (влажност, вятър на различни височини, ниска облачност, частично пречеща на ранната конвекция) и др.

Точно такива условия имаме в момента: страната ни е под влияние на циклон, добре видим в средните слоеве на тропосферата - типичен представител на така наречените "високи циклони" *на картата).

Снимка: метеоинфо

При тези "безнадеждни" усилващи се взаимно причини за лошо време, вероятно се питате, как въобще има слънчеви часове в началото на лятото? Все пак не сме на Екватора, а знаем, че има и сухи и слънчеви дни през май и юни.

Отговорът е: заради антициклоналните гребени.

С постепенното лятно затопляне на атмосферата, налягането от тропиците на север расте във височина. Този процес не е "по разписание" и навсякъде, но е неумолим.

Когато такъв гребен - от тропиците или континента, израсне над Балканите и страната, движенията в него, бидейки низходящи, малко или повече "гасят" конвекцията и облаците остават без достатъчно вертикално развитие (височина) и хоризонтален размер, за да предизвикват превалявания.

Отделно, влажността от север на юг и към вътрешността на континента намалява и височината над земната повърхност, при която се достига точката на оросяване (насищане) се издига все повече.

В резултат, след по правило нестабилното време през май, често и началото на юни, атмосферата постепенно се стабилизира, а дните с превалявания намаляват.

Разбира се, това не е желязно правило. Чести нахлувания на хладна и влажна маса към региона могат да поддържат нестабилното време повече от обичайното, а подходящият пренос, съчетан с гребени във височина да обусловят лятно време.

Да обобщим: Времето през май и началото на юни е нестабилно в много от дните по обективни и по-често доминиращи причини. Разбира се, нестабилността може да доминира или да не е толкова изразена, но това време е напълно нормално за май, а често - и за голяма част от юни.

След като обяснихме защо нещата се случват така,да се надяваме, че малко по-оптимистичната прогноза за края на седмицата ще се реализира в по-голяма степен, поне за извънпланинските райони.