Почти в цялата страна, в низините понякога - по-малко, но около планините повече от половината дни на май и голяма част от юни, са с нестабилно време. Ако  сутрин има по някой слънчев час, след обяд "задължително" вали и гърми.

Причините са основно две: много силното слънце и наследството на зимата.

От края на април до последните дни на август слънцето изпраща на нашите географски ширини огромно количество енергия, ефективно близо 10 пъти повече, отколкото през декември. По обед инсолацията е приблизително 1100 вата на квадратен метър. За сравнение, при идеални условия (без мъгли и облаци, което е по-скоро рядкост) през декември този показател е около 400 вата на кв.м., а на практика - още по-малко.

Още сутрин, след изгрев, земната повърхност бързо се затопля, а тя от своя страна нагрява приземните въздушни маси.
Те се разширяват и устремяват нагоре. Това явление се нарича конвекция.

Освен силно загрят, този въздух често е и влажен.
Издигането му продължава, докато не се изкачи достатъчно високо, за да достигне равновесно състояние с околната атмосфера на съответната височина.

Обикновено това се случва над 6-7, а понякога и повече от 10 километра над земната повърхност.

 

Понякога енергията на издигащите се конвективни термици е такава, че те успяват да "пробият" и границата  между тропосферата и стратосферата, което не е лесна работа, тъй като стратосферата е доста по-топла и тази граница, наречена тропопауза, е своеобразен "похлупак" над кипящата конвективна "тенджера". 
Но не е необходимо дори и чак такова издигане. Почти винаги процесите на образуване на влежи протичат много преди това.

Ако се издигне достатъчно високо, тази въздушна маса се охлажда (но все едно - остава по-топла от съседните въздушни маси, поради причина, която ще посочим след малко) и водните пари започват да кондензират, да се втечняват.

Образуват се облаци, които след известно време се пренасищат с водни  капчици, последните се уедряват и съединяват и когато натежат достатъчно, започва да вали.

Ако температурата е отрицателна, образуват се ледени зрънца и топки с различен размер.
Но това е друга тема. Въпросът беше: защо през май вали повече , отколкото през юли или август?

Защото въздушната маса, останала "в наследство" от зимата, във височина все още не е достатъчно топла за да уравновеси конвективния издигащ се въздух достатъчно ниско. Тя се затопля постепенно отдолу нагоре и от юг на север, от ден на ден, но за разлика от най-ниските тропосферни слоеве, в тези в средната тропосфера температурите са все още ниски.
Процесът на затоплянето им ще продължи и едва в средата и втората половина на лятото вече ще бъде достатъчно топло, за да може уравновесяването с конвективните обеми, издигнати от слънчевата енергия, да става все по-ниско и точките на насищане да се издигат все по-нагоре.

В метеорологията има много индекси и коефициенти, които описват тези явления, но същността на повечето може да се резюмира с описания процес: в края на пролетта и началото на лятото атмосферата във височина е все още студена, а при земя слънцето е повече от лятно и нагрява много силно приземните слоеве. Това поражда "волатилност", ако си позволим да откраднем този термин от икономиката, нестабилност в атмосферата и като пряко следствие идват твърде честите валежи и гръмотевици на нашите ширини.

Описаните тук процеси протичат в малко "идеализирана" среда, т.е в неопределено барично поле.
Ако, както твърде често се случва през тази година, полето е циклонално, пораждащите валежи процеси са силно подпомогнати от самото циклонално поле.
В него движенията са възходящи и без това и често се сумират с термичната конвекция.
В резултат, краткотрайни валежи са възможни през почти цялото денонощие, в зависимост от второстепенните фактори (влажност, вятър на различни височини, ниска облачност, частично пречеща на ранната конвекция) и др.

При тези "безнадеждни" усилващи се взаимно причини за лошо време, вероятно се питате, как въобще има слънчеви часове през май? :)
 Отговорът е: заради антициклоналните гребени. 

С постепенното лятно затопляне на атмосферата, налягането от тропиците на север расте във височина. Този процес не е "по разписание" и навсякъде, но е неумолим.
Когато такъв гребен - от тропиците или континента, израсне над Балканите  и  страната, движенията в него, бидейки низходящи, малко или повече "гасят" конвекцията и облаците остават без достатъчно вертикално развитие (височина) и хоризонтален размер, за да предизвикват превалявания.
Отделно, влажността от север на юг и към вътрешността на континента намалява и височината над земната повърхност, при която се достига точката на оросяване (насищане)  се издига все повече.
В резултат, след по правило нестабилното време през май, често и началото на юни, атмосферата постепенно се стабилизира, а дните с превалявания намаляват.

Разбира се, това не е желязно правило. Чести пенетрации на хладна и влажна маса към региона (което и  е факт вече доста дълъг период тази пролет) могат да поддържат нестабилното време повечче от обичайното, а подходящият пренос, съчетан с гребени във височина да обусловят лятно време. 

Да обобщим: Времето през май е нестабилно в много от дните му по обективни и по-често доминиращи причини. Разбира се, нестабилността може да доминира или да не е толкова изразена, но това време е напълно нормално за май, а често - и за голяма част от юни, независимо дали това ни харесва или не.