Изминалото лято - горещо, с влажно начало и много сух край

Затвърждава се тенденцията за все по-горещи лета с все по-неравномерни валежи

Снимка: Shutterstock

Изминалото лято - горещо, с влажно начало и много сух край

Затвърждава се тенденцията за все по-горещи лета с все по-неравномерни валежи

15:40 | 3 септември 2019 | Автор : Иво Некитов 0 2406 Снимка: Shutterstock

Климатично, лятото приключи преди 2 дни. Вече сме в есенния сезон, който трае от 1 септември до 30 ноември. Климатичните сезони не бива да се бъркат с астрономическите, макар, разбира се, да са причинени от астрономически фактори - движението на Земята около Слънцето. Въпреки това, следва да се има предвид, че височината на слънцето над хоризонта по едно и също време на деня на 22 септември е почти точно, колкото на 22 март - денят, в който приключва астрономическата зима. От тази гледна точка, дори климатичното определение малко "закъснява" спрямо календара, но така или иначе това разделение на сезоните е възприето в климатологията.

Още по темата

Какво беше в температурно отношение изминалото лято.

Най-горещ беше август, следван от юни и едва на трето място - от летния "флагман" месец юли. Като цяло, за нормален сезон се приема такъв, чиято средна температура не надвишава нормата с повече от 7 десети от градуса или не е с по-голяма стойност от 7 десети по-ниска от въпросната норма.

Любопитен факт: Студено (поднормено) лято по тази дефиниция у нас за последно е имало преди точно 30 години - далечната 1989 година.

А последното нормално лято е било през 2005 година.

От тогава, средата на първото десетилетие на новия век, всички лета у нас, без изключение са топли (наднормени) средно за страната. Това е факт, обективно установен и измерен. Да, на някой жител на София или Самоков някое лято може да се е сторило прохладно, но спрямо климатичните норми, такова не е имало от десетилетие-две.

Какво представлява климатичната норма.

Обикновено, това са средните стойности за дълъг период от време, най-често 30 години назад в миналото, за конкретен пункт и по конкретен показател - средна температура, средна минимална, средна максимална, средно количество валеж за даден период.

3-1-2

Така се нареждат в температурно отношение летните месеци у нас спрямо големината на положителната си аномалия. С кръгло 3 градуса по-горещ от обичайното у нас беше месец август. Следван плътно от юни, с 2 градуса и половина и юли с едва около градус над норма. Любопитен момент е, че юли, най-пресният рекордьор по средна глобална температура на планетата, т.е най-горещият изобщо месец в историята на наблюденията в световен мащаб, у нас, а и в голяма част от Европа не блестеше с особено високи температури.

Европейските рекорди бяха през юни, първите дни на юли и август. Нашата страна през юли попадна в периферията на едно поднормено петно с център над Европейска Русия и едва успяхме да постигнем топъл (наднормен) месец средно за страната, като на места, в някои пунктове юли дори беше нормален - Видин, Сливен, Кърджали, Разград, Ловеч. Топъл беше месецът по морето и в планините.

Във валежно отношение изминалото лято беше много контрастно. За юли месечните валежи бяха над норма средно с 15-20 на сто, но това размазва картината по места. В София юли беше сух, с едва половината месечна норма, а в Кърджали валежите са били 200 на сто от обичайните - два пъти повече.

Юни беше дори още малко по-влажен, като на практика сухи места липсват, има само няколко с валежи в и около нормалните.

В тон с твърдата тенденция от последните години, август вече беше подчертано сух за цялата страна. Валежите са с близо четвърт под нормалните, отново с едно съществено изключение: Кърджали. Там са паднали 3 пъти над обичайните валежи. В замяна на това, много сух е бил август в обширни части на страната - Варна, Бургас, Сандански, Видин, с по 10-ина на сто от обичайните месечни количества, както и много планински върхове.

Лошата новина за изброените части на низините е, че сериозни валежи в много от тях няма да има и през септември, според актуалните средносрочни прогнози.

Такава тенденция имаше и през идентичния период на миналата година. На места в Северозападна България стопански значими валежи така и не паднаха от началото на август до декември и мнозина селски стопани засадиха повторно есенниците през януари: просто есенната сеитба пропадна на сто процента, заради тоталната липса на достъпна за растенията влага в почвата.

Според прогнозите, сухо и горещо време ни очаква и в следващите 6-7 дни, а валежите, които предстоят в края на тази седмица в някои райони ще бъдат слаби, спорадични и неравномерни, както и като цяло - слаби в повечето места.

ИЗБРАНО