17-11-2017 20-11-2018

Колко студен трябва да бъде януари?

Какви са обичайните минимални и максимални температури за някои български градове за най-студения зимен месец

Снимкиа: Shutterstock

Колко студен трябва да бъде януари?

12:04 | 2 януари 2020 | Автор : Иво Некитов 0 4304 Снимкиа: Shutterstock

Често в прогнозите можете да чуете или прочетете "по-високи от обичайните", по-ниски от тях или "в рамките на нормалните", когато прогнозираните параметри са минимални и максимални температури.

Още по темата

Нормално е за различните сезони тези стойности да са с големи разлики. Ако 15 градуса през деня за юли в равнините са близки до рекордните ниски стойности, то за януари - напротив, те надвишават значително средните и доближават съответните рекорди за най-топло време.

Средните стойности се определят, като се вземе съответния параметър за дълъг период на наблюденията в близкото минало, обикновено - 30-годишен период. Той може да бъде периодът от 1961 до 1990, от 1981 до 2010 (така наречената "нова норма"), но голяма част от централите оперират или с класическия (до 1990) или със споменатата нова норма.

Важно е да се знае, че новата норма вече е по-висока с около градус (за някои места и месеци - няколко десети повече или по-малко) от класическата. Следващата норма, която няма да предизвиква дискусии от подобен мащаб, с обвинения, че е "остаряла", е тази, която ще бъде напълно формирана, когато приключи и това десетилетие, а именно - след точно една година, нормата 1991-2020 година.

Ще посочим какви са актуалните януарски минимални и максимални температури средно за месеца за някои градове в нашата страна. Следва да се има предвид, че тези стойности са формирани като средни в средата и втората половина на миналия век. Могат да им бъдат търсени "кусури", че са остарели, неактуални, но фактът, че такива са били температурите в средата и голяма част от втората половина на миналия век е факт. Дори да добавим около градус-градус и половина към тях, заради климатичните промени, те остават добър ориентир. Подобни забележки не са напълно лишени от правота и заради значително по-силното влияние на така наречения "градски остров на топлина" при няколко от най-големите градове, като последният е бил пренебрежимо слаб при формирането на нормите, но сега влияе съществено на някои параметри, главно на минимумите при безветрие. Но при всички случаи, става дума за няколко града, а в случая със София, станцията на НИМХ в момента е на доста различно място от тази, на която са извършвани измерванията, дадени долу (сега е в "Младост", преди - до паметника Левски). Но и целта на тази статия не е научна, а чисто информативна. На някого максимум от нула градуса в София може да се стори нисък, но той не е, а е строго в рамките на интервала, при който говорим за температура около нормалната за януари за този пункт. Да, през ноември или март тя би била под нормалната. През януари - не е. Любопитно би било след една година, когато разполагаме с пълните най-нови норми дали тя би била вече под обичайната спрямо тях, но за това се налага да изчакаме още малко.

Следва да се има предвид и, че на дневна база отклонения от нормата с между 2.5 и 3 градуса се считат за обичайни: ако за определено място средната януарска максимална температура е 2 градуса, то между нула-минус 5 десети и 4.5 градуса може да считаме за такава, в рамките на нормалната (при средномесечните разликата е само 1 градус в двете посоки).

Януари, юли и, донакъде август, са по-"лесни" месеци и заради факта, че разликата между обичайните им температури в началото и края на месеца е незначителна, т.е нормалната за Йордановден температура, е почти същата и за 31 януари (втората вече е малко по-висока, но разликата не е съществена), докато април, октомври или ноември имат твърде съществени разлики в тези стойности в началото и в края си, по обясними причини.

Такава непренебрежима разлика има дори и при февруари - просто, взривното нарастване на деня и слънчевото греене вземат своя дан от зимата.

Но, все пак, ето какви са климатичните данни за януари, взети от климатичния справочник на страната. Първо е населеното място, следвано от две числа. Първо е климатичната, "нормална" минимална стойност, после - максималната. Някои от тях ще ви се сторят доста екстремни. Това се дължи на факта, че "няма глобално затопляне", според "скептиците", а последната дума е в кавички, защото да отричаш очевидни и доказани неща, вече не е скептицизъм.

Ето и самите данни (при някои от тях, ако разликата е 1-2 десети, сме закръглили към цяло число!):

София: минус 5.2/1.5

Трън минус 8.7/1.8

Бургас минус 1.3/5

Варна минус 2/5

Ботевград минус6/3

Видин минус 6/1.3

Казанлък минус 4.8/3.8

Кнежа минус 7.6/0.5

Кърджали минус 3/5.2

Мусала минус 14/минус 8

Пазарджик минус 4/4

Перник минус 5.7/2.1

Плевен минус 5.5/1.3

Пловдив минус 4.1/3.6

Сандански минус 1.5/6

Черни връх минус 11/минус 6

Накрая, имайте предвид, че дори минус 5 или плюс 5 градуса спрямо нормата за съответния параметър, не е толкова необичайна ситуация. Както виждаме в ежедневието, това се случва, макар че положителните аномалии са значително повече от отрицателните. Аномалия в случая е термин, не емоционална фраза и означава разликата между нормалната и измерената (изчислената) стойност на даден параметър. Това е още едно свидетелство за промяната на климата, а ако на някого му се спори с фактите, това не е проблем на фактите.

ИЗБРАНО