БиБиСи: Климатичните промени са расистки
Африкански активисти искат компенсации от развитите държави
В статия за BBC Future писателят на свободна практика Джереми Уилямс разяснява защо "изменението на климата и расизмът са две от най-големите предизвикателства на 21-ви век" и как те "също така са силно преплетени".
Още по темата
- Лапландските северни елени достигат все повече на юг заради промените в климата
- Последните 7 години - най-горещите в историята, според европейската климатична служба
- Логика: евентуална оставка на Борис Джонсън ще застраши борбата с климатичните промени
- "Личната отговорност" за климата е мит, изгоден на големите замърсители
Той пише, че съществува "рязко разделение между това кой е причинил изменението на климата и кой страда от последиците му": "Цветнокожите в глобалния юг са тези, които ще бъдат най-силно засегнати от климатичната криза, въпреки че техният въглероден отпечатък като цяло е много малък.
Подобно расово разделение съществува и в рамките на отделните държави, което се дължи на дълбокото структурно неравенство, породено от дългогодишното наследство на неравностойни властови отношения." Изменението на климата "често се възприема като екологичен проблем, в който всички участваме заедно и следователно не е нещо, което по някакъв начин би могло да се тълкува като расистко", казва Уилямс.
Расизмът обаче "има и по-дълбоки нива", според автора: "Той може да бъде институционален, когато цветнокожите получават по-ниско ниво на обслужване или грижи. Когато става въпрос за институционален расизъм, може да няма конкретно събитие или лице, което да бъде определено като проблем. Разликата в начина, по който хората се третират, е скрита в процеси и системи - "расизъм без расисти", както понякога се описва."
Уилямс разговаря със замбийския активист за климата Вероника Муленга, която казва, че "както историческите, така и съвременните несправедливости са довели до това, че черните, коренните и цветнокожите общности са изложени на много по-големи опасности за здравето на околната среда, отколкото белите общности.
Най-засегнати от изменението на климата са черните и бедните общности. Като континент ние сме едни от най-тежко засегнатите от последиците от изменението на климата и сме изостанали, докато светът напредва към нисковъглеродна икономика. Без да се вземат предвид най-засегнатите, решенията за климата ще се превърнат в климатично изключване".
Това изключване се разпростира и върху международните преговори, казва Муленга: "Африканските гласове не са добре представени на срещите на върха по въпросите на климата, което оставя климатичната справедливост извън уравнението...
На COP26 липсата на ваксини и финансиране за африканските страни попречи на много делегати и активисти да участват в преговорите, включително и на мен. Расизмът и превъзходството на бялата раса отдавна изключват африканските гласове от политиката в областта на околната среда."
Водените от ООН преговори - включително последният кръг от COP26 в Глазгоу - "също така не успяха да договорят компенсация за загубите и щетите, причинени на глобалния юг", пише Уилямс.
Антропологът Джейсън Хикел му казва, че "богатите държави трябва да компенсират щетите, които техните свръхемисии са нанесли на други държави. Социалните движения в глобалния юг отдавна призовават за климатични компенсации и е време нашите лидери да се отнесат сериозно към този въпрос."