Емисиите на СО2 и метан от блатата и влажните зони и размразяването на пермафроста (т. нар. "вечна замръзналост") може значително да съкрати сроковете за достигане на нивата на парникови газове, поставени като цели от споразумението по климата в Париж. Това съобщава Natural Geoscience, цитирайки изследване на колектив от климатолози.

>>>виж снимки от блата и влажни зони от различни места по света>>>

Тези природни процеси са типичен пример за "положителна обратна връзка": със затоплянето те отделят повече парникови газове, които от своя страна водят до нов цикъл на затопляне и така в порочен кръг.  Работата е там, че тези процеси по правило   не са взети предвид в прогнозните модели за въглеродния бюджет.

"Машини за превръщане на CO2 в метан"

Новото проучване, публикувано в Nature Geoscience, цели да запълни тази празнина. То се фокусира върху два процеса върху земната повърхност: размразяването на пермафроста и естествените влажни зони и блата в тропиците и умерените ширини.

 

Permafrost е името, дадено на почвата, която е замръзнала в продължение на поне две години. Той се намира предимно в северното полукълбо - простира се през северните части на Русия, Канада и Аляска.

Тези почви съдържат огромно количество въглерод, натрупани от мъртви растения и животни за хиляди години. "Покачващите се температури доближават момента, когато огромна част от този въглерод ще бъде освободен", обяснява д-р Крис Джоунс, ръководител на отдела за земята към Хадли център на британската Met Office. Джоунс не е автор на новото проучване, но неговият екип е бил участник в работата по него. Ученият добавя:

"Докато пермафростът е замразен, той е инертен. Когато се размрази, този въглерод е уязвим, подобно на всеки друг въглерод в почвата. Той се изпуска в атмосферата като CO2 или метан. "

Колко се отделя като СО2 и колко като  метан, все още не е напълно ясно и е активна област за научните изследвания. Метанът е мощен парников газ - около 26 пъти по-мощен от СО2, при улавяне на топлината в атмосферата, въпреки че, за разлика от диоксида се задържа само за около десетилетие в атмосферата.

В естествените влажни зони растенията абсорбират CO2 от атмосферата, докато растат. Но тъй като те са преовлажнени непрекъснато,   те отделят метан, а не CO2. Това прави влажните зони "ефективни преобразуватели за превръщането на CO2 в метан", казва Джоунс.

Такъв пример е Амазония, но въпреки огромните си размери, тя е само малка част от потенциалните донори на метан..

Влажните зони реагират на затоплящия климат по три начина, обяснява Джоунс:

"Тъй като климатътът се затопля, степента на разлагане на метансъдържащите почви се увеличава. Също така, тъй като валежите се променят, можем да видим увеличени или понижени площи на влажните зони. Това се променя регионално и отново внася несигурност по отношение на климатичните модели. Накрая, директният  ефект от увеличаването на СО2 в атмосферата е увеличаването на скоростта на растеж на растителността и, следователно, увеличаване количеството на СО2 се превръща в метан. "

Проучването е първото, което обединява всички тези фактори.

Проучването разглежда три сценария за бъдещето на глобалното затопляне: при  повишаване на температурата с 1.5C и 2С и един където затоплянето надвишава  1.5C, достига 1.75C, а след това се връща към 1.5C.

Т. нар. "контролен модел" разглежда варианта без никакви вечно замръзнали или тези от влажните зони и блатата, обратни връзки. Резултатът е бил, че бюджетът за достигане нивата от Парижкото споразумение, при който повишението ще бъде 1.5 градуса - 720 -929 милиарда тона CO2 от началото на 2018 г., ще бъде достигнат за не повече от  20-25 години при сегашното ниво на емисиите.