Ако Германия иска да изпълни плана си за постигане на нулево нетно потребление до 2045 г., декарбонизацията на жилищните сгради ще играе важна роля, като ще изисква "шестцифрен брой нови квалифицирани работници и допълнителен капитал в размер на трицифрени милиарди до трилиони", съобщава Süddeutsche Zeitung.

В него се казва, че германското министерство на икономиката отбелязва, че за "енергийната модернизация" в сградния сектор трябва да бъдат създадени 215 000 допълнителни работни места. Изданието обаче допълва, че не е ясно къде и как да бъдат наети този брой нови занаятчии и строителни работници.

Освен това инвестициите, необходими за прехода до 2045 г., се оценяват на 448 млрд. евро, съобщава Нтв.

Изданието цитира министерски експерти, които предполагат, че до 2045 г. е възможно да се изгради неутрален по отношение на климата сграден фонд, но "коридорът за решение" е "много тесен" и ако всичко не върви "гладко", планът "ще се провали".

Междувременно Der Spiegel съобщава, че обявените от германския министър на икономиката Роберт Хабек подобрения в закона за отоплението, които целят да въведат забрана за нови котли на нафта и газ от 2024 г., са били посрещнати с одобрение в жилищния сектор.

Информационното издание обяснява, че след "ожесточен коалиционен спор" Хабек е обещал да преразгледа плановете за преминаване към отопление с възобновяеми енергийни източници в някои точки, като е посочил следните области за подобрение: повече време за преминаване към отопление на стари сгради; използване на различни технологии, включително дървесни пелети; и започване на "голяма офанзива за централно отопление".

Хабек обяви, че подобренията ще бъдат обсъдени съвместно с новия му държавен секретар Филип Нимерман през следващата седмица и с депутатите от управляващата коалиция - СДПГ, Зелените и СвДП - този вторник, отбелязва вестникът. Зюддойче цайтунг описва ситуацията като "трудни седмици за Зелените", тъй като плановете им за реформа за климатично отопление "предизвикват широка несигурност и спорове в коалицията".

Фундаментални критики идват и от лидера на опозицията, допълва изданието, като цитира Фридрих Мерц, лидер на фракцията на Съюза в германския парламент, Бундестага: "Преди всичко Зелените трябва да слязат от високия си морал". Ако Съюзът стане най-силната сила на федералните избори през 2025 г., което според социологическите проучвания е възможно, той би могъл да сформира коалиция със Зелените - с Фридрих Мерц като канцлер, обяснява изданието. Мерц обаче е цитиран да казва, че "по начина, по който [Зелените] се представят днес, сътрудничеството със Зелените във федералното правителство е невъзможно".

 На друго място Der Spiegel съобщава, че германската компания Siemens Energy критикува германската енергийна политика, но желае да разшири инвестициите си във вятърна енергия, мрежи и водород, предвид програмите за субсидиране в САЩ и Европа.

Вестникът цитира Джо Кезер, председател на надзорния съвет на компанията, който казва, че "Германия няма разпознаваем последователен, дългосрочен и съгласуван план за енергийния преход". Поради това компанията планира инвестиции в размер на "трицифрена сума" в разширяването на енергийните мрежи в САЩ.

Освен това компанията планира до 2025 г. да изгради на площадката си в Берлин производство на електролизери за водород с капацитет от три гигавата. Освен това Bloomberg съобщава, че в събота хилядите слънчеви панели в Германия са поставили нов производствен рекорд, достигайки мощност от почти 41 мегавата (MW).

И накрая, Forbes съобщава, че германският производител на автомобили Mercedes-Benz се е договорил с германския енергиен разработчик Umweltgerechte Kraftanlagen за изграждането на вятърен парк с 20 турбини, който може да генерира повече от 120 MW електроенергия за тестовата писта на компанията в Папенбург, Германия.

Financial Times съобщава, че "германско стартиращо предприятие е получило първоначално финансиране за разработването на революционна машина за термоядрена енергия, която се надява да осигури бъдещ източник на изобилна енергия без емисии".