Наводнения, горски пожари и горещини е имало винаги, но през последните няколко дни това се случва едновременно и почти без прекъсване в различни краища на света. Това води до мисълта, че вероятно съществува връзка или обща причина за тях. Мнозина твърдят, че това е Глобалното затопляне, наричано още и "промяна на климата". Трябва да се има предвид, че двете понятия са синоними.

Глобално климатът се затопля, заради допълнителните количества парникови газове в атмосферата. На локално ниво, обаче, има и няколко сравнително малки по размер области, където температурите слабо са се понижили на годишна база. Такова е, например така нареченият "студен басейн" в част от Северния Атлантик. 

През лятото, за последното десетилетие, макар символично, има и едно "синьо" петно в малка част от Южен Сибир. Въпреки тези изключения, климатът като цяло драматично се променя и това няма как да бъде отречено, това е факт.

Отделен въпрос са съмненията дали 9само) човек е виновен за това. Съществува почти единодушен консенсус сред учените-климатолози, че това е така: да, ние, хората сме отговорни за това.

Докато затоплянето на климата в глобален мащаб е факт, каква роля има това в последните наводнения в Европа, но и не само? Ако температурите се повишават, естествено е да очакваме по-чести пожари и засушавания.

Всъщност, естествено ли е? Има ли роля промяната на климата не само в зачестилите горски пожари, но и в наводненията/

Отговорът е "по-скоро да".

Работата е там, че за това съществуват фундаментални физични предпоставки.

Пример: В единица обем въздух с различни температури и при равни други условия, абсолютното количество влага, която въпросният обем може да носи, да съдържа преди да бъде достигната точката на насищане, е много по-голяма в обема с по-висока температура.

Един градус разлика в температурата на един и същ обем въздух увеличава теоретично максималната абсолютна влага с цели 7 процента! А ако градусите са няколко? А ако обемите са милиони кубически метри?

Ако през последните години наводненията зачестяват, по-разрушителни и по-катастрофални са, бихме могли да търсим причината за това и някъде другаде, но отговорът е пред нас.

Следва да се разбира правилно: не, няма как да кажем "наводненията в Германия и Белгия са причинени от промяната в климата", това не би било съвсем коректно твърдение. Но ако температурите в Европа не се бяха повишили с повече от градус и половина средно в сравнение с миналия век (при Арктика това повишение е няколко градуса!), способността на атмосферните процеси да донесат такова огромно количество влага за кратко време не би била налице.

Според Жан Жузел - френски климатолог и бивш вицепрезидент на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (IPCC), е "разумно да се допусне", че неотдавнашните екстремни климатични събития са свързани с проблемите с климата.

"Берем първите плодове на затоплянето на климата", заявява експертът в интервю за АФП, цитирано от БТА.

Съществува  ли друга гледна точка? Разбира се, винаги има скептици. Скептицизмът е част от самия научен подход. Без възможност за независима проверка, всяко научно твърдение би било голословно и по-скоро близко до вярата или религията.

Така например, съществува все още и гледната точка, че земята е плоска. Въпросът е, че то има малко общо с реалността.

Да вземем и скептиците в съществуването на глобално затопляне или по-скоро такива, съмняващи се в човешката причина за него.

Ако може да сравним, това е все едно да се завием с още едно одеало (еквивалентът на повишението на концентрацията на парникови газове), но да търсим причината за повишената температура под него другаде: в затворен прозорец, по-силен радиатор или "естествени причини". Всяко подобно твърдение би имало смисъл, ако имаше някаква друга промяна в началните условия, но не. В случая имаме равни други условия и само едно допълнително одеало.

Същото е и с валежите. имаме физически обоснован факт: по-топлата атмосфера съдържа повече влага, може да транспортира повече водни пари от източниците на влага към местата където тя се отделя, вали.

Не е все едно дали поливате с пълна кофичка от кисело мляко или десетлитрова туба. Да, можете да полеете и с кофичката, но резултатът е различен.

Съвсем отделен и много по-сложен въпрос е нарастващата сила и териториален обхват на тропическите циклони.  При тях подобни елементарни аналогии не биха били съвсем валидни, защото влагата и топлите (все по-топли!) океански води са еквивалента на горивото в един автомобил.

В заключение, промяната в климата в следващите десетилетия ще създава предпоставки за подобни явления все по-често и, според думите на експертите, ние, както и инфрастеуктурата, трябва да бъдем готови за това.