Издържат ли "средновековните аргументи" на скептиците по отношение на нулевите емисии

Критиците на прехода към нулево нетно потребление се опитват да го обвинят за икономическите проблеми

Снимка: iStock by Getty Images

Издържат ли "средновековните аргументи" на скептиците по отношение на нулевите емисии

Критиците на прехода към нулево нетно потребление се опитват да го обвинят за икономическите проблеми

09:52 | 17 август 2022 1 1385 Снимка: iStock by Getty Images

В коментар на редактора на изданието BusinessGreen Джеймс Мъри се казва: "Критиците на прехода към нулево нетно потребление се опитват да го обвинят за икономическите проблеми на Обединеното кралство, но техните аргументи изглеждат все по-откъснати от съвременния свят."

Още по темата

Той продължава: "Аргументите срещу прехода към нулево нетно потребление продължават да бъдат обругавани, смазвани от икономическата, геополитическата, технологичната и атмосферната реалност и подкопавани от собствените им крехки вътрешни противоречия.

И все пак, откъсването им от реалния свят е толкова пълно, че тези зомбирани аргументи продължават да се препъват в политическия пейзаж, отчаяно търсейки проблем, какъвто и да е проблем, който да атакуват. Нарастващи сметки за енергия? Вината е в нулевата мрежа.

Падението на Борис Джонсън? Вината е на Net Zero. Десетилетие на спадаща производителност и анемичен ръст на заплатите? Досещате се, че причината е в нулевите емисии. Нито един от политиците и медийните коментатори, които се опитват да приравнят нулевата мрежа към всички световни болести, не обяснява как точно тя е причинила тези лоши неща."

Също в BusinessGreen Даниел Нюпорт от Института за глобални промени "Тони Блеър" пише под заглавие: "Нетната нула е застрашена от разделение и пораженчество - прогресивните в областта на климата трябва да внимават".

В същото време в Daily Telegraph климатоскептичната колумнистка Алисън Пиърсън пише под заглавие: "Торите трябва да се откажат от това суетно състезание и да действат незабавно по отношение на цените на енергията." Тя пише: "Програмата за нулева нетна стойност, любимият проект на една благочестива класа, доведе до гротескен провал на енергийната сигурност...

Беше взето съзнателно решение за бързо намаляване на доставките на изкопаеми горива, преди зелените възобновяеми източници - "ненадеждни", както би трябвало да бъдат наричани - да имат достатъчно време, за да докажат своята жизнеспособност." (Обединеното кралство има законова цел да "максимизира икономическото оползотворяване" на ресурсите си от изкопаеми горива; възобновяемите енергийни източници са произвели 36 % от електроенергията в страната през изминалата година, което е само малко по-малко от 38 % от газта.)

Също така в Daily Telegraph неуспелият кандидат за депутат Найджъл Фараж пише некоректно: "Всеки сериозен държавен план за действие би премахнал незабавно изнудваческата 25-процентна надбавка върху сметките за електроенергия за социални и екологични ангажименти и би пристъпил към намаляване на пет процента от ДДС, като същевременно би намалил държавата, за да плати за това." (Зелените такси съставляват по-малко от 5 % от сметките за енергия и по-малко от 10 % от сметките за електричество).

Той се обявява и срещу "самонараняващите се рани от фанатизма на нулевото потребление, който е в основата на [енергийната] криза". (Рязкото покачване на цените на природния газ, дължащо се на руската инвазия в Украйна, стои зад 95 % от увеличението на сметките за енергия на британските домакинства. Фараж вече е казвал, че се "възхищава" на руския президент Владимир Путин).

Във в. "Гардиън" изпълнителният директор на Института за изследване на обществената политика Карис Робъртс казва: "Докато Байдън се бори с инфлацията и оформя зелена икономика за САЩ, Великобритания е изоставена". Тя пише: "Тръс, която е смятана за лидер, отново се върна към остарелите тропически твърдения за финансовата подкрепа като подаяние и почти нищо не каза за това как би постигнала нулево нетно потребление, както заради самото него, така и като отговор на кризата с разходите за живот."

Робъртс заключава: "Байдън и активистите и изследователите около него амбициозно създават нов вид икономическа политика, която се стреми към бързо декарбонизиране, намаляване на натиска върху семейните портфейли чрез колективно осигуряване и облагане на богатството и печалбите с данък, за да се финансира това и да се потисне инфлационният натиск. Правителството на Обединеното кралство - независимо от кого ще бъде оглавено - трябва да се съобразява с новата икономика, а не да изостава."

ИЗБРАНО