Кои страни имат исторически най-голяма вина за глобалното затопляне?

С увеличаването на емисиите, въглеродният бюджет се изразходва с ускоряващи се темпове

Снимка: AP/БТА

Кои страни имат исторически най-голяма вина за глобалното затопляне?

С увеличаването на емисиите, въглеродният бюджет се изразходва с ускоряващи се темпове

18:48 | 5 октомври 2021 28 4060 Снимка: AP/БТА

Историята има значение, тъй като кумулативното количество въглероден диоксид (CO2), отделяно от началото на индустриалната революция, е тясно свързано с вече настъпилото затопляне от 1,2 ° С.

Още по темата

Като цяло хората са изпомпали около 2500 милиарда тона CO2 (GtCO2) в атмосферата от 1850 г. насам, оставяйки по -малко от 500 GtCO2 от оставащия въглероден бюджет, при който да останем под 1.5C затопляне.

Това означава, че до края на 2021 г. светът заедно ще изгори 86% от въглеродния бюджет за 50-50 вероятност да остане под 1.5C, или 89% от бюджета за две трети вероятност.

Материал, публикуван в сайта Карбон Бриф разглежда националната отговорност за историческите емисии на CO2 от 1850-2021 г., като актуализира анализа, публикуван през 2019 г.

За първи път анализът включва емисиите на CO2 от земеползването и горското стопанство, в допълнение към тези от изкопаеми горива, което значително променя класирането сред първите 10.

На първо място в класацията са САЩ.

Те са отделили повече от 509 GtCO2 от 1850 г. насам и са отговорни за най -големия дял на историческите емисии, показва анализ на сайта. Делът им е около 20% от общия в световен мащаб.

Китай е втори с 11%, следван от Русия (7%), Бразилия (5%) и Индонезия (4%).

Последните две са сред 10 -те най -големи исторически замърсители, а делът им в голяма степен се дължи на отделения CO2 от тяхната земя.

Междувременно големите постколониални европейски държави, като Германия и Обединеното кралство, представляват съответно 4% и 3% от общия глобален обем, без да се включват емисиите в чужбина при колониално управление.

Тези национални суми се основават на териториалните емисии на CO2, отразяващи мястото на емисиите. В допълнение, анализът разглежда въздействието на отчитането на емисиите въз основа на потреблението, за да отразява търговията с въглерод-интензивни стоки и услуги. Такива данни са достъпни само през последните десетилетия, въпреки че търговията влияе на националните суми на емисиите в настоящето.

След това анализът изследва числата на глава от населението, където а Китай и Индия падат надолу в класацията. По-специално, класирането на глава от населението зависи силно от използваната методология.

Защо кумулативният CO2 е от значение

Съществува пряка, линейна връзка между общото количество CO2, отделяно от човешката дейност и нивото на затопляне на земната повърхност. Нещо повече, времето на изпускане на тон CO2 оказва само ограничено въздействие върху степента на затопляне, което в крайна сметка ще предизвика.

Това означава, че емисиите на CO2 от преди стотици години продължават да допринасят за затоплянето на планетата и текущото затопляне се определя от кумулативните общи емисии на CO2.

Това е научната основа за въглеродния бюджет, общото количество CO2, което може да бъде емитирано, за да остане под дадена граница нивото на глобалните температури.

Връзката между кумулативните емисии и затоплянето се измерва чрез " реакция на климата към кумулативни емисии" (TCRE), оценена от последния доклад на Междуправителствената комисия по изменението на климата (IPCC) на 0,45 ° C на 1,000 GtCO2.

Анализът на Carbon Brief показва, че хората са емитирали около 2 504 GtCO2 в атмосферата от 1850 г. насам, цифра, която е в съответствие с горния показател, представен от IPCC и от Global Carbon Project.

Тези кумулативни емисии на CO2 съответстват на затоплянето от около 1.13C: температурите през 2020 г. достигнаха около 1.2C над нивата от доиндустриалната ера.

Материалът не разглежда емисиите на парникови газове или аерозоли извън CO2, които са предимно краткотрайни и поради това не се натрупват с течение на времето по същия начин като CO2. Затоплящото въздействие на парниковите газовет различни от CO2, се балансира приблизително чрез охлаждането от аерозолите.

Емисиите на изкопаеми горива са се удвоили за последните 30 години, учетворили за последните 60 години и са се увеличили почти дванадесет пъти през последния век. Само 0.2 GtCO2, освободен през 1850 г., е половин процент от приблизително 37 GtCO2, който вероятно ще бъде емитиран през 2021 г.

Независимо от това, въпреки че по -голямата част от емисиите на CO2 днес са от изгаряне на изкопаеми горива, човешката дейност, като обезлесяването, е допринесла значително за общата сума.

Промените в земеползването и горското стопанство добавиха около 786 GtCO2 през периода 1850-2021 г., което представлява почти една трета от общата сума, като останалите две трети (1,718GtCO2) от изкопаеми горива и производството на цимент.

По отношение на възлагането на национална отговорност за текущото затопляне е невъзможно да се пренебрегне важният принос от емисиите на CO2 поради промяната в земеползването и горското стопанство.

Взети заедно, кумулативните емисии между 1850-2021 г. добавят към около 86% от въглеродния бюджет за равен шанс да останат под 1.5C, или 89% от бюджета за шанс от две трети.

С увеличаването на емисиите, въглеродният бюджет се изразходва с ускоряващи се темпове, като половината от общата сума от 1850 г. е освободена само през последните 40 години.

От началото на 2022 г. оставащият бюджет от 1,5 ° С (50% вероятност) ще бъде изразходван в рамките на 10 години, ако годишните емисии останат на сегашните нива. Бюджетът за да стане вероятността две трети да достигнем затопляне от 1,5 ° С ще бъде изразходван само за седем години.

ИЗБРАНО