Малък ледников период - не! Голям парников период - да!
В края на лятото и през есента излязоха бомбастични публикации за поредно "адско изстиване" в горната атмосфера на планетата
През септември в уебсайт, наречен Space Weather Archive, беше поместено интервю с Мартин Млинчак от изследователския център Лангли на НАСА. Той заяви, че тъй като слънцето в момента е в относително неактивен период, термосферата (един от най-високите слоеве на атмосферата на Земята, на повече от 500 км над повърхността) може да достигне най-ниските си температури от началото на 40-те години на миналия век.
Още по темата
Интервюто не споменава повърхностните температури на Земята, където последните пет години са петте най-горещи, откакто започват измерванията в края на 1800-те. Британският вестник "Метро" обаче разказва история, в която се твърди, че: "Има опасения, че това може да доведе до появата на уникално тъмна и хладна "малка ледникова епоха."
Подобно на игра на развален телефон, този неточен преразказ или цитиране се разпространи в консервативните медии, включително Fox News, и Twitter страницата на Сара Пейлин.
Историята е била разкрита от климатолозите в "Климатична обратна връзка", а повечето медии впоследствие се коригират, но вредите вече са нанесени.
>>>Виж галерията от снимки, картини и графики с обяснения тук>>>
Този буквално нонсенс бе подет и от някои български медии.
Митът за "предстоящата мини-ледена епоха" възниква неизменно като по часовник всяка година или две. Винаги се основава на твърдения, че слънцето е в неактивна фаза, като тези, съвпадащи с това, което по-известно се нарича "Малката ледена епоха". Това е периодът от около 16-и до 19-ти век, когато в някои студени зими Темза понякога замръзва толкова здраво, че лондончани правят панаири на леда, а съвременните журналисти пишат, че снегът е толкова дълбок в Ню Хемпшир, че хората горят мебелите си, защото не могат да стигнат до гората.
Но термина "Ледена епоха" възприемат дори някои учени. Все пак климатолозите настояват, че името трябва да бъде изоставено.
Периодът няма нищо общо с пълноценна ледникова епоха (или дори малка такава - виж графиките в галерията), а по-скоро за много кратък период на малко по-хладен и мрачен климат, но и социално разстройство, според стандартите на геологичното време.
Малката ледена епоха беше ... малка.
Изследванията също така показват, че средните глобални температури на повърхността са се понижили само с около 0,5 градуса по Целзий по време на т. нар. малката ледникова епоха. За сравнение, само през миналия век температурите са се повишили с 1 градус по Целзий, поради глобалното затопляне, причинено от човека. Ако предишният период е бил малка ледникова епоха, тогава настоящият период е Голямата парникова епоха.
Освен това учените са стигнали до извода, че слънцето е отговорно само за малка част от охлаждането през малката ледникова епоха. Всъщност книгата от 2017 г., на екип, ръководен от Матю Оуенс от университета в Рийдинг, заключава, че хората са имали по-сериозен принос в краткото захлаждане, отколкото "кроткото" слънце и този ефект е причинен от промени в земеползването.
Заменяйки тъмните гори с по-светла земеделска земя, която увеличава цялостното албедо (отражателна способност) на Земята. Вулканичната активност, която е особено висока през малката ледникова епоха също има охлаждащ ефект чрез изпомпване на аерозолни частици в атмосферата, които блокират слънчевата светлина. Тъкмо последната, следвана от човешкия принос, изглежда е най-големият фактор за скромното охлаждане през този период.
Многобройни проучвания също така показват, че дори ако трябва да влезем в удължен слънчев минимален период, това ще компенсира не повече от 0,3 градуса по Целзий от затоплянето (виж графиките в галерията).
За сравнение, хората в момента причиняват около 0,2 градуса по Целзий глобално затопляне за десетилетие. Освен това влиянието на слънчевото охлаждане би било временно, като продължава само до края на тихата слънчева фаза.
Накратко, надеждните и достоверни слънчеви модели не предвиждат, че се насочваме към още един слънчев минимум.
Макар че, ако се противопоставим или не приемем достоверните научни слънчеви модели, имаме късмета да имаме неочаквано голям слънчев минимум точно в нужния момент, в който се нуждаем най-много от него, за да се спасим от изменението на климата. Дори да е така, това би компенсирало най-много 15 години антропогенно глобално затопляне - само временно.
Имаме късмет, че слънцето е сравнително стабилно.
За съжаление, хората не са.
Статията е публикувана в сайта thebulletin.org.