Досега учените не можеха да постигнат консенсус при отговора на този въпрос, но повечето експерти са склонни да приемат версията, че чувствителните нервни окончания на върховете на мустачетата им играят най-важна роля и помагат на животните да усетят и най-малките признаци за посоката и силата на вятъра, температурата и влажността на въздуха.

Американски биолози решиха да изпробват тази теория, като проведоха експеримент върху плъхове. Гризачите са били пуснати на площадка, по краищата на която били сложени вентилатори. Плъховете трябвало да определят откъде духа вятърът, като всеки от вентилаторите бил включван на случаен принцип и с различна мощност. При правилен избор, се отваряла вратичка към място с храна. Всички животни, до едно, успешно се справили с тази задача.

След това  вибрисите (нервните окончания на мустачките) били срязани и експериментът бил повторен.

Плъховете, лишени от мустаци, все още се ориентирли в посоките на вятъра в търсене на храна, но броят на грешките се е увеличил с 20%.

Според Матю Греф, един от авторите на изследването, това доказва, че плъховете се опитали да хванат вятъра дори и при повредени вибриси, използвайки други здрави органи за допир и движение - вероятно самия нос, но и ушичките си. 

Механизмът на работа на мустаците е чрез натиска им върху рецепторите по време на дори най-слабите им движения, породени от външната среда. Както показва експериментът, тези усещания наистина се използват от плъховете, за да получат информация за флуктуациите на въздуха и техните източници.

Разбира се, този начин да предвидят параметрите на времето и промяната им не е единственият, но учените стигнали до извода, че за плъховете и другите животни това е ключовото и най-вероятно точно на вибрисите се основават голямата част от "синоптичните таланти" на животните и способността им да избягват отрицателните атмосферни явления и да намерят храна.

Проучването е публикувано в списанието Science Advances