Върховният съд на Швеция постанови, че Грета Тунберг и стотици други активисти за климата не могат да продължат с колективен иск, за да принудят държавата да предприеме по-решителни действия срещу изменението на климата, съобщава Ройтерс.

Искът е подаден през 2022 г. и в него се твърди, че държавата "нарушава" Европейската конвенция за правата на човека, като не прави достатъчно, за да ограничи изменението на климата или да смекчи последиците от него, допълва изданието.

Делото е първото по рода си в Скандинавия, като в него се твърди, че правителството трябва да намали емисиите на парникови газове до границите на това, което е "технически и икономически осъществимо", съобщава Le Monde.

Цитира се изявление на Върховния съд относно решението му да не приеме делото за разглеждане, в което се казва: "Съдът не може да реши, че Риксдагът [шведският парламент] или правителството трябва да предприемат някакви конкретни действия... Политическите органи решават самостоятелно какви конкретни мерки за климата трябва да предприеме Швеция."

Междувременно в САЩ две групи за защита на правата на човека са подали съдебни искове срещу администрацията на Тръмп, съобщава Guardian. И двата са насочени към действията на правителството за отваряне на американските води за сондажи за нефт и газ, които според ищците са незаконни, допълва изданието.

Статията цитира Кристен Монсел, директор по правните въпроси на океаните в природозащитната организация Център за биологично разнообразие - една от организациите, участващи в един от съдебните искове - която казва: "Морските нефтени сондажи са разрушителни от началото до края. Отварянето на повече обществени води за петролната индустрия с цел краткосрочна печалба и политически точки е осъдителен и безотговорен начин за управление на нашите ценни океански екосистеми."

Един от исковете е подаден в Аляска и "вероятно ще бъде първият от многото, оспорващи целта на администрацията да разшири производството на изкопаеми горива", съобщава New York Times.

В иска се твърди, че макар Конгресът да е предоставил на президента правомощието да поставя защита на офшорните зони, той не е предоставил на изпълнителната власт правомощието да ги отмени, обяснява той.

В иска изрично се посочват имената на Тръмп и двама служители от кабинета - министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм и министърът на търговията Хауърд Лутник. Новината за исковете идва в момент, в който природозащитниците изразяват "възмущение" от това, че администрацията на Тръмп е предприела ускорено прокарване на проекти за изкопаеми горива през процеса на издаване на разрешителни, съобщава "Гардиън".

Активистите описват действията на администрацията като опит за заобикаляне на законите за околната среда, които биха могли да навредят на водните пътища и влажните зони, допълва изданието.

 

ИЗБРАНО