Роман Вилфранд е дългогодишен шеф на руските метеосложби (Гидрометцентр РФ). В интервюто пред изданието "Аргументи и факти" той отговаря на много, интересни и за нас, въпроси, свързани с климата и затоплянето му, следствие от нарастването на количествата парникови газове в атмосферата, в резултат на човешката дейност.
"Трябва да вземем мерки затоплянето да не превишава два градуса. Ако го ограничим в тези рамки, нищо катастрофално няма да се случи" - твърди специалистът, в разрез с широкоразпространените алармистки настроения в много "зелени" медии, че едва ли не вече сме минали точката на пречупване, след която няма връщане назад.
Същевременно, ученият има трезв и уравновесен поглед и предупреждава: "Ако все пак средната температура се повиши с над 5.5 градуса, тогава вече има сериозно място за безпокойство: започват да се топят континенталните ледове."
Г-н Вилфранд има предвид най-вече Гренландия, тъй като, според мнозинството изследвания в тази насока, северният леден остров ще започне да губи и ще загуби изцяло ледената си покривка именно при затопляне с подобна величина.
Застрашена е отчасти и Западна Антарктида, която дълго време до преди няколко милиона години е оставала ненапълно покрита с лед, въпреки близостта на огромните ледени пространства на по-голямата континентална част - Източна Антарктида.
Но дори само разтопяването на Гренландия би повишило океанските нива с между 6 и 8 метра, което би потопило огромни части от най-плодородните и гъсто населени низини по света в Китай, Бангладеш, Флорида и Европа.
"От гледна точка на едно поколение температурните промени протичат много бавно" - обяснява ученият, "но от гледна точна на времевите мащаби на планетата, сегашната температурна промяна е без аналог в историята на планетата".
Освен това, повишаването на температурата не протича еднакво навсякъде, а с резки скокове, но и колебания и в двете посоки, като същевременно посоката на промяна, трендът, са ясни и недвусмислени.
На въпроса на журналиста, дали широко разпространените мнения сред обществото, че като следствие на затоплянето скоро и в Сибир ще растат палми, климатологът отговаря:
"- Невъзможно е да се променят астрономическите фактори: лятото винаги ще бъде топло, зимата - студена, защото слънцето през тези периоди се издига над хоризонта на различни височини.
Но времето ще стане по-екстремно и "нервно", по-често ще се наблюдават ниски и високи температури, изключително сурови и много топли зими, прекалено горещо и хладно дъждовно лято. Някъде ще има повече наводнения, а някъде ще се увеличи сушата. Повечето учени стигнаха до извода, че като цяло влажността на земното кълбо няма да се промени. Въпреки това, ще има преразпределение на валежите: в умерените ширини средно ще останат същите, но в северната част ще се повишат значително, а в южните ширини, включително и в южната част на Русия те ще намаляват.
Най-малко засегнати от промяната на температурите глобално, ще бъдат засегнати районите около тропиците и екватора, защото има по-малко земя и водната повърхност преобладава. Водата е много инерционна в температурно отношение, а температурата на въздуха се определя от температурата на океана."
Относно антропогенната природа на климатичните промени, отговорът на учения е, че за последните 800 000 хиляди години е имало най-малко 8 цикъла на по-топло и по-студено време, но промяната на глобалната температура с един градус за 150 години е без аналог в историята на планетата и докато природните фактори работят и в двете посоки и общото им сумарно въздействие е променливо, то вследствие на парниковите газове, влиянието на човека е само в една посока: към затопляне.
На въпроса, ще спре ли Гълфстрийм, климатологът отговаря:
"-Има предположения, че това е възможно да се случи. Арктика се топи и по-тежките и хладни прясноразтопени води ще "задушат" топлото течение. Възможно е Гълфстрийм да слезе под студените води, но той ще остане да съществува, в природата нищо не се губи: Арктика ще си остане по-студена, а тропиците - по-топли, въпросът е само с колко това ще се промени и за какъв период от време".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}