"Пропастта между амбицията за нулево нетно потребление и реалността се увеличава", пише Джереми Уорнър, помощник-редактор на Daily Telegraph.

В материала си той твърди, че разходите за вятърна енергия доказват това.

Той признава, че цената на офшорните вятърни централи е спаднала с около две трети - от 100 паунда за мегаватчас на по-малко от 40 паунда, но добавя, че цените на технологията отново са се увеличили след руската инвазия в Украйна.

Уорнър подчертава опасенията, свързани с мрежовата връзка, че вятърът не винаги духа, и твърди, че решенията за съхранение на енергия от батерии, които се използват за посрещане на нуждите на непостоянното производство на енергия, "са твърде недостоверни".

На друго място журналистът Лео МакКинстри твърди в "Сън", че торите "не могат да бъдат самодоволни", а трябва да се възползват от възмущението, създадено от разширяването на зоната за свръхниски емисии (Ulez) в Лондон.

Той заявява: "Садик Хан, кметът на Лондон, е решил да открие нов фронт във войната срещу автомобилите". [Ulez е здравна мярка за ограничаване на замърсяването на въздуха, въведена по времето на Борис Джонсън.]

Във в. "Гардиън" сътрудникът на редакцията и колумнистът Мартин Кетъл пише, че Ulez разкрива системен проблем в начина, по който работи "или по-скоро не работи" правителството на Обединеното кралство.

Той казва: "Повечето хора искат по-чист въздух и по-добра Национална здравна служба, но партийната политика им пречи. За да преодолеем тази пропаст, са ни необходими граждански инициативи."