NASA
Рекордно ниво на морския лед в Антарктика
На 19 септември спътниците регистрираха рекордно голяма площ , покрита с лед около Антарктида
Наблюденията се водят от седемдесетте години на 20 век и тазгодишната площ на морския лед е най-много от началото им - 20.14 милиона квадратни километра, покрити от морски лед. Средната площ между 1981 и 2010 година е била 18.72, т.е площта в повече, покрита с ледове в околоконтиненталните акватории, е по-голяма средно с приблизително 10-12 Българии.
Казано по друг начин, ледът там изтънява. Повишават се и крайбрежните температури, като в последните години за пръв път през антарктическото лято в отделни топли микрорайони може да бъде видяна и трева - нещо немислимо през миналия век в това царство на вечния лед и малко лишеи по единичните оголени скали.
Нарастването на тези площи в Южното полукълбо, където в момента приключва южната зима и ще започне антарктическото лято, се наблюдава през последните години и колкото и парадоксално да звучи, се дължи именно на глобалното затопляне. Работата е там, че температурите в естествения природен "фризер" - Антарктика, са толкова ниски, че дори повишаването им с половин или един градус съвсем не е достатъчно, за да започне видимо топене на континенталните ледници. Това само повишава влагосъдържанието във въздуха, расте количеството на валежите(които са от сняг през цялата година в почти всички райони на ледения континент), както и активната циклонална дейност по границите на континента, който обикновено или най-често е зает от област на високо атмосферно налягане.
Това увеличаване на ледените площи на юг не е достатъчно да компенсира намаляването на леда в Арктика, която го губи с много бързи темпове по време на северното лято. По-конкретно, тя успява да компенсира едва около една трета от загубата на лед на север.
Същевременно, не са толкова розови и преценките за южните ледници. За разлика от континенталния масив на Източна Антарктида, който в обозримо бъдеще(става дума за следващите 50 до 100 години) не е застрашен, тъй като за да настъпи такава заплаха за разтапянето му, би било необходимо повишение на средните температури с между 9 и 15 градуса, Антарктическият полуостров и западната част на континента вече търпят последиците от затоплянето. Там ледените площи лете намаляват, но по-важното: отбелязва се ежегодна загуба на ледени обеми, регистрирана от прецизните лазерни уреди на спътниците.
Това увеличаване на ледените площи на юг не е достатъчно да компенсира намаляването на леда в Арктика, която го губи с много бързи темпове по време на северното лято. По-конкретно, тя успява да компенсира едва около една трета от загубата на лед на север.
Същевременно, не са толкова розови и преценките за южните ледници. За разлика от континенталния масив на Източна Антарктида, който в обозримо бъдеще(става дума за следващите 50 до 100 години) не е застрашен, тъй като за да настъпи такава заплаха за разтапянето му, би било необходимо повишение на средните температури с между 9 и 15 градуса, Антарктическият полуостров и западната част на континента вече търпят последиците от затоплянето. Там ледените площи лете намаляват, но по-важното: отбелязва се ежегодна загуба на ледени обеми, регистрирана от прецизните лазерни уреди на спътниците.
Казано по друг начин, ледът там изтънява. Повишават се и крайбрежните температури, като в последните години за пръв път през антарктическото лято в отделни топли микрорайони може да бъде видяна и трева - нещо немислимо през миналия век в това царство на вечния лед и малко лишеи по единичните оголени скали.