Отговорът е: Поради недостатъчен студ или казано по  друг начин, заради топлите въздушни маси във височина.
През втората половина на тази есен и, както се очерта, началото на зимата, температурните разлики, а съответно и тези в атмосферното налягане, са по-малки от обичайното за прехода между двата сезона.
Тези разлики(градиенти) определят в голяма степен динамиката на атмосферните процеси. В резултат, над Средиземно море в последните седмици има обширна, но плитка област на ниско атмосферно налягане. Северно и североизточно от нея има неин антипод - зона на високо нялагане, чийто гребен води вяла борба за надмощие с циклоналната област. Резултатите са променливи, но при земната повърхност те са трудно забележими, особено северно от Балкана. Причината е в споменатите градиенти. 
Заради 15-часовата нощ, при земната повърхност, в резултат на есенното изстиване, се получава сравнително студен слой. Той може да бъде трансформиран, смесен или "издухан" или с помощта на достатъчно слънчево греене, което сега не е налично, или под влияние на барични сили, които да породят вятър. Такъв, от юг, в челото на средиземноморския минимум, има почти непрекъснато, но...той е твърде слаб в повечето случаи, за да преодолее тежкия и студен приземен въздух. В резултат и адвекцията(преносът) на топъл въздух при активизиране на източната част на средиземноморската депресия остава само във височина.
Като следствие се получава следното: температурите на около 1500 метра над морското ниво достигат 6-7 градуса в някои дни, а при земя са около нулата. Между двата слоя се образуват трайни и плътни облаци, които нито позволяват по-нататъшно изстиване долу, нито затопляне в резултат на слънчевия прогрев през краткия зимен ден.
Инверсията се разпределя така: от около нулата или малко над нея при земната повърхност, отначало с издигане във височина температурите слабо се понижават, достигайки прибл. около минус 3 в най-студения слой, който се намира  примерно на около 400-500 метра над земята. Следва изотермия или слабо повишение и рязък скок на температурите с почти 10 градуса на 800-900 метра над земята.
От там до около 2 километра и половина,  а понякога и повече, в момента в нашия регион температурата е положителна.

Сега да се върнем на снега. На няколко километра над земята, във валежните облаци се образуват снежинки, които заповат да падат към земята. Достигайки положителния слой, те започват да се топят. Тук не става дума за гранични състояния, със съвсем тънък положителен слой: ако влагата в него е по-ниска, снежинките биха могли да преминат напълно или частично незасегнати, но при над 1500 метра път сред въздух с положителни температури, това няма как да се случи - твърд валеж под формата на град или едра суграшица би могъл да премине, но не и обикновен сняг. Затова, на границата на приземния слой, снегът вече е сто на сто дъжд. Влизайки в студения слой, той се охлажда отново, а ако  няма време да замръзне, го прави, докосвайки предметите на земната повърхност, чиято повърхност е с отрицателна температура. В резултат на това имаме поледица.

Към момента опасни температури под нулата вече няма почти никъде в страната, освен в северозападните райони, където между Видин и Ново Село температурата все още е отрицателна - около минус 7 десети и има слаб заледяващ се ръмеж.
В южните райони температурите са над 4-5 градуса, а на югозапад доближават и десет.
В следващите 3-4 дни  ще остане облачно, но температурите ще се повишат с още 2-3 градуса и опасността от поледица отминава.