17-11-2017 20-11-2018

Трите "кита" на глобалното затопляне

Мнозина от нас асоциират парниковите газове единствено с изгарянето на фосилни горива, но се оказва, че това не е единственият източник на емисии

Снимка: Shutterstock

Трите "кита" на глобалното затопляне

18:45 | 30 юни 2019 | Автор : Иво Некитов 1 5901 Снимка: Shutterstock

Има много объркване по отношение на изменението на климата, особено когато става въпрос за намиране на жизнеспособни решения. Как можем да определим какви решения са най-разумни и къде да насочим усилията си? Може да започнем с няколко графики.

Още по темата

Що се отнася до изменението на климата, объркването е широко разпространено.

Защо? Много хора биха могли да посочат липсата на солидна научна грамотност днес. Други биха могли да посочат преднамерените опити на индустриалните групи и техните политически съюзници да замъглят проблема, засеят съмнение и объркване. Трети биха могли да критикуват нашите медии, където фактите и уважителният диалог са изместени от търсене на сензации и противоречия.

По своята същност парниковите газове като въглероден диоксид, метан, водна пара, азотен оксид и т.н. са невидими за очите ни.

Там е работата, че слънчевата радиация и видимият спектър на светлината, която виждат очите ни, не се абсорбира или излъчва от тези газове. Слънчевото греене минава през тях, позволявайки на слънчевата радиация да премине безпрепятствено, да осветява и затопля повърхността на Земята.

Парниковите газове, разбира се, предизвикват проблем, тъй като те не са прозрачни в инфрачервената част на електромагнитния спектър, където Земята излъчва обратно към космоса. Така наречените парникови газове абсорбират и повторно излъчват тази радиация, част от която се връща обратно на повърхността на Земята, правейки повърхността на планетата по-топла, отколкото би била. С други думи, Земята има парников ефект, нещо, за което учените са знаели от 1830-те години.

Това е основната физика, тя е проста, но това е нещо, което всъщност не можем да видим със собствените си очи. Така че е лесно да го игнорирате или отхвърлите, поддавайки се на всякакви спекулативни и конспиративни теории.

Освен това можем да видим сметища, пластмасови замърсявания на плажа, вредна химическа пяна, плаваща по водата и всичко това дава смисъл на нашите сетива. Но промяна в небето с невидими газове?

Но това не е вярно. Можем да променим небето и го правим. Драматично. От тази пролет, нивата на въглероден диоксид в атмосферата са се увеличили до около 415 части на милион, надминавайки най-високите нива, съществували през последните няколко милиона години - 270 части на милион. И това повишение ще продължи.

Объркването относно изменението на климата става още по-несигурно, когато става въпрос за решения. Дискусиите обикновено не започват с факти или фундаментални науки; вместо това можем да чуем от много "експерти", които искат да ви разкажат как ще спрат изменението на климата: обикновено с любимата си теория за домашни любимци или бизнес идея. Често с оскъдни или никакви научни данни, с която да я подкрепят.

Преди да обсъдим достойнствата на различните решения за климата, най-добре е да започнем с основната наука и да научим малко за това как парниковите газове действително работят. Тогава можем да проведем по-информирани дебати и дискусии за това, кои решения за изменението на климата са най-жизнеспособни.

Тук може да ви помогнат няколко прости графики.

Те ни показват няколко основни неща.

Снимка: globalecoguy.org, project drawdown

Първо, трябва да се имат предвид няколко ключови парникови газове - въглероден диоксид (CO2), метан (CH4), азотен оксид (N2O) и т.нар. Това не е само СО2.

Всеки газ се държи малко по-различно в атмосферата и ние трябва да вземем това предвид. Например, някои газове улавят топлината много по-ефективно от други, тъй като тяхната молекулярна структура по-добре поглъща инфрачервеното лъчение и техният среден престой в атмосферата е различен.

Затова, за да ги сравним коректно, като "ябълки с ябълки", ние често ги превръщаме в еквивалентни единици чрез осредняване на техния "потенциал за глобално затопляне" над 100 години. (Това е стандартен инструмент за сравняване на различни парникови газове и тяхното въздействие върху изменението на климата. Но той неглижира няколко важни момента. Например, метанът е далеч по-мощен при улавяне на топлина от въглеродния диоксид, но престоят му в атмосферата не е траен. Така че, в краткосрочен план, да кажем 10-30 години, метанът е изключително важен за изменението на климата, но в по-дългосрочен план, като век или два, той играе много по-малка роля.

От нашите емисии на парникови газове, въглеродният диоксид получава най-голямо внимание и с основателна причина. Той представлява около 76% от емисиите на парникови газове всяка година. А лъвският дял от него (около 62% от общите емисии) идва от изгарянето на изкопаеми горива, включително използването на петрол, въглища и природен газ. Ето защо голяма част от акцента върху решенията, свързани с изменението на климата, е съсредоточен върху замяната на изкопаемите горива - това причинява около 62% от проблема.

Но много въглероден диоксид и други парникови газове не се генерират от изгарянето на изкопаеми горива и ние трябва да разгледаме и тях.

Всъщност, голяма грешка е да се приравнят емисиите на парникови газове само с изгарянето на изкопаеми горива; ще бъдат пропуснати около 38% от емисиите и 38% от възможностите за справяне с изменението на климата.

Например, около 11% от емисиите на парникови газове произтичат от въглеродния диоксид, освободен от земеползването, особено от обезлесяването. Не забравяйте, че изгарянето на дървета, които също са до голяма степен съставени от въглерод, е като изгаряне на въглища: и двата процеса освобождават CO2.

Снимка: globalecoguy.org, project drawdown

Голяма част от въглеродният диоксид се освобождава от химическата обработка и втвърдяването на цимента. Това е процес, в някаква степен на изветрянето на скалите (като ефект), което отнема въглероден диоксид от атмосферата, но на втория му трябват десетки хиляди години, за да фиксира част от диоксида, докато производството на цимент протича с няколко порядъка по-бързо. Това е значителен по мащаба си източник.

След това имаме метан (CH4), който може да бъде освободен от изтичане от тръбопроводи за фрекинг и газопроводи за природен газ, депа за отпадъци и изгаряне на биомаса. Друг основен източник на метан е селското стопанство, особено от оризови полета и говеда.

Азотният оксид (N2O) е друг парников газ, произведен главно от прекомерно използване на торове в селскостопанските почви.

И накрая, имаме флуорирани газове (ф-газове) като хидрофлуоровъглероди (HFCs), хлорофлуоровъглероди (CFC) и серен хексафлуорид (SF6). Тези химикали обикновено се използват като хладилни агенти или в промишлени процеси. Следва да се има предвид, че за разлика от метана, тези газове присъстват в атмосферата в нищожни следи спрямо общото и количество, но компенсират донякъде това с наистина чудовищен размер на парниковия си ефект. Сравнете: метанът е около 25 пъти по-силен агент от въглеродния диоксид, докато някой от ф-газовете са няколко хиляди пъти по-мощни парникови агенти.

Има и други малки парникови газове и нещо, наречено "черен въглерод", което ние, хората излъчваме и в атмосферата, но за по-голяма простота може да ги пренебрегнем.

Крайният резултат е, че парниковите газове, които затоплят нашата планета, включват не само CO2 и идват от доста повече източници от простото изгаряне на изкопаеми горива.

В световен мащаб двата най-големи сектора, които допринасят за изменението на климата, са производството на електроенергия (~ 25%) и използването на храни и земи (~ 24%). С други думи, изгарянето на въглища, нефт и природен газ за производство на електроенергия е най-големият източник на глобални емисии, но секторът на храните и земеползването е почти свързан с него.

Досега говорихме само за източниците на парникови газове в атмосферата - какви са те, откъде идват и потенциалните решения за тяхното намаляване.

Но можем също така да потърсим начини за премахване на парниковите газове от атмосферата. Поглъщането или фиксирането е процес, който обикновено действа в наземните екосистеми, в океаните или евентуално в инженерно устройство, което премахва парниковите газове (особено въглеродния диоксид) от атмосферата.

Първоначално това може да звучи пресилено. Какво би могло да премахне замърсяването от атмосферата в мащаб, който би имал значение за климата?

Оказва се, че природата вече прави това и прави много от нея всяка година безплатно.

Ако се фокусираме върху въглеродния диоксид, се оказва, че само ~ 45% от годишните емисии на CO2 остават в атмосферата, което допринася за изменението на климата; останалите ~ 55% са основно поети от океаните (~ 23%) и екосистемите на сушата (~ 32%).

В крайна сметка се нуждаем от драматични, бързи и информирани действия за справяне с изменението на климата.

Винаги трябва първо да намаляваме емисиите, които идват главно от изкопаемите горива, използването на земята и за храна, както и от промишлените процеси.

В резюме: CO2 от изгарянето на изкопаеми горива е от решаващо значение, но не е единственият проблем.

Статията е публикувана в онлайн ресурса globalecoguy.org

>>> Можете да посетите и нашата Фейсбук-страница>>>>

ИЗБРАНО