"Обикновено концентрациите на CO2 се променят с ½ до 1 ppm на всеки стотина години, докато светът бавно влиза в и излиза от ледниковите периоди, допринасяйки за тези промени. Днес средните нива на CO2 се променят с 1 ppm на всеки 20 седмици" пише климатологът Глен Тамблин през 2015.

Само 3 години по-късно, това вече не е вярно, промяната става за по-малко от 17 седмици, през 2018 той се е увеличавал с 1 ppm на всеки 16,9 седмици.

Стара поговорка в маркетинга и комуникациите гласи: "Повторете го и го повторете и повторете отново. Когато ви е писнало да го повтаряте, хората може просто да започнат да забелязват ".

Понякога това може да изглежда доста вярно. Особено когато става въпрос за предупреждения за неочаквани опасности.

През 1951 г. американският президент Хари Труман създава Научно-консултативния комитет като част от мобилизацията на Службата за отбрана на САЩ. След пускането на първия съветски спътник през 1957 г. президентът Айзенхауер го преименува на Комитет за научна консултация на президента и го премества в Белия дом.

Комитетът е написал много доклади за американските президенти, често по въпроси на отбраната. Но те също така изготвили голям доклад със заглавие "Възстановяване на качеството на нашата околна среда". Докладът касаел широк спектър от проблеми на околната среда и замърсяването от онова време.

Във въпросния доклад е включено приложение от 23 страници, "Приложение Y4 - Атмосферен въглероден диоксид".

Това е първият официален доклад до някое правителство по света относно възможното предизвикателство, което може да представляват нивата на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата. Докладът е представен на президента Линдън Джонсън през 1965 г .;

Преди половин век!

Президентът Джонсън прави реч пред Конгреса относно доклада, включително препратка към повишаващите се нива на CO2. Пак подчертаваме: става дума за доклад от преди повече от половин век за проблем, който тогава не е изглеждал толкова актуален, освен на буквално няколко специалисти-климатолози. Докладът е няма как да бъде поръчан и платен от някое лоби, просто защото няма заинтересовани по онова време от намаляването на използваните количества изкопаеми горива - напротив. Петролните и 'въглищни" лобита тотално диктуват дневния ред на тогавашното общество.

Някои от прозренията в доклада са актуални днес

"В рамките на няколко кратки века ние връщаме във въздуха значителна част от въглерода, който се добива от растенията и се отлага в утайките през последните половин милиард години"

"Чрез своята индустриална цивилизация в световен мащаб човекът неволно провежда голям геофизичен експеримент. В рамките на няколко поколения той изгаря изкопаемите горива, които бавно се натрупват в земята през последните 500 милиона години. "

"До 2000 г. увеличението на CO2 ще бъде близо до 25%. Това може да е достатъчно, за да доведе до измерими и може би забележими промени в климата. "

"Климатичните промени, които могат да бъдат причинени от повишеното съдържание на CO2, могат да бъдат вредни от гледна точка на хората."

Докладът е далеч по-прецизен от докладите, които бихме прочели днес, но все пак обхвана много познати теми. В допълнение към възможността за повишаване на температурите на въздуха, докладът обсъжда въпроси като топенето на ледената шапка на Антарктида, повишаването на морското равнище, по-малкото въглерод в почвата, затоплянето на океаните и произтичащото от това допълнително увеличение на "излишъка"на въглероден диоксид.

На графиката можете да видите как се е променяла концентрацията на основния парников газ от края на последния ледников период:

Снимки: Туитър

Говорейки за и следейки концентрацията на въглеродния двуокис, обаче, не бива да изпускаме от поглед и тази на метана. Метанът е приблизително 25 до 30 пъти по-силен парников агент от двуокиса:

Снимка: НОАА, Туитър

Ако сумираме сегашните 410 части на милион въглероден двуокис и тази на метана, еквивалентна като ефект на около 50 части на милион, получаваме ефекта, равен на  над 460 части на милион СО2.

Това означава, че само след няколко години ще достигнем нива от 500 части на милион, а това вече наистина са нива, ненаблюдавани от около 15 милиона години насам- времето на последния миоценов оптимум, когато нито Гренландия, нито по-голямата част от Антарктида е имало ледена покривка, а тази над Източна Антарктида е била на климатичен "косъм" преди да изчезне и тя.