17-11-2017 20-11-2018

Експерт: Расизмът и климатиците са основата на неспособността на САЩ да се справят със смъртоносните горещини

По света повече от 1 млрд. климатика в единични стаи консумират близо 20 % от общото количество електроенергия, използвана в сградите

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Експерт: Расизмът и климатиците са основата на неспособността на САЩ да се справят със смъртоносните горещини

08:24 | 10 август 2023 14 5262 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Експерт предупреждава, че расизмът е в основата на неспособността на САЩ да се справят със смъртоносните горещини.

Още по темата

Джеф Гудел, автор на книгата "Жегата ще ви убие първа", открива "двигател на планетарния хаос" при пътуванията си от Антарктида до Калифорния

Расизмът е в основата на неуспеха на американското правителство да се справи с нарастващата заплаха от смъртоносни горещини - твърди авторът на нова книга за нагряването на планетата.

Джеф Гудел, награждаван журналист по въпросите на климата, заявява пред Guardian, че на цветнокожите, включително на милионите работници мигранти, които понасят основната тежест на рекордно високите температури като работници във ферми, строители и доставчици, не се гарантират спасителни мерки като вода и почивка на сянка, защото се смятат за ненужни.

В "Жегата ще те убие първа": Гудел документира трагичната - и предотвратима - смърт на Себастиан Перес, гватемалски работник в градински център, който припада и умира в Портланд, Орегон, в първия ден на жестоката гореща вълна в северозападната част на Тихия океан през юни 2021 г. В САЩ няма федерални правила, свързани с излагането на топлина на работниците - на закрито или на открито.

"Ако трябва да бъда откровен, хората, които са най-засегнати от горещините, не са от онези избиратели, които изнервят всеки политик. Те са хора без подслон, бедни хора, селскостопански и строителни работници. На хора като Себастиан Перес просто се гледа като на ненужни вещи. На тях не се гледа като на хора, които трябва да бъдат защитени. Расизмът е абсолютно централна причина за неспособността на правителството да защити уязвимите хора."

Няколко щата въведоха правила за излагане на топлина, но миналия месец, в разгара на горещата вълна, губернаторът на Тексас Грег Абът подписа закон, който забранява на всеки град или окръг в щата да приема закони, изискващи почивка на сянка и вода за работещите на открито.

По-голямата част от селскостопанските работници и строителите в Тексас са мигранти от Мексико и Централна Америка. "Искам да кажа, че това е безумно и е емблематично за идеологията "жестокостта е смисълът" в толкова голяма част от политиката ни в момента", твърди аторът.

Според Гудел рисковете, пред които са изправени предимно чернокожите и кафявите работници, разкриват и устойчиви елементи на научния расизъм, използван преди това за оправдаване на принуждаването на поробени африканци да извършват изтощителна селскостопанска работа в знойния юг. "Съществуваха всякакви луди расистки идеи, като например, че африканците имат по-дебели кости в черепа си, които ги изолират от горещината. Макар че сега никой не говори за това изрично, това е абсолютно подмолно течение, според което да караш мексиканци да асфалтират пътища в Остин при 107F [42C] е нормално, защото те са от Мексико и са свикнали с това.

"Не става дума само за тези уязвими хора, които не могат да гласуват, или за некомпетентността на правителството, а за открит расизъм."

Книгата на Гудел е изчерпателно, убедително и навременно изследване на предизвиканата от изкопаемите горива екстремна жега, която променя планетата и нейните обитатели. Топлината - в атмосферата и океаните - е двигател на всяко едно въздействие върху климата - от покачването на морското равнище и топенето на ледниците до засилването на сушите, горските пожари и супербурите. Топлината е "двигателят на планетарния хаос", но опасностите, които крие, все още са слабо проучени.

Репортажите на Гудел се разпростират от Антарктида, Калифорния и Арктика до Париж, Ченай и Големия бариерен риф, като преплита историите на земеделски работници, туристи, градски жители и бели мечки с научни анализи и политическа критика и така свързва точките между личните трагедии, свързани с горещината, и рисковете от глобалното затопляне в планетарен мащаб.

Основната му цел беше да направи жегата видима и да я накара да се почувства спешна, което не би трябвало да е толкова трудно, като се има предвид, че десетки хиляди хора вече умират от екстремни горещини всяка година. Юли беше най-горещият месец, регистриран някога на планетата, и поне две трети от американците бяха подложени на някакъв вид предупреждение за горещини.

Въпреки това в момента Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (Fema) не може да обяви или да реагира на екстремните горещини като бедствие, както може да го направи при силна буря или торнадо. Освен това съобщенията и предупрежденията за горещините са объркани, като местните метеорологични служби са оставени да издават предупреждения или съвети, както намерят за добре.

Отчасти това се дължи на факта, че рисковете, свързани с горещините, до голяма степен зависят от това къде се намирате, кой сте и какво правите - както и от фактора влажност. Във Финикс 95F е обичаен летен ден, но опасна нощна температура; в Минеаполис 95F може да се окаже смъртоносна. Но Гудел подкрепя назоваването на горещите вълни - точно както метеоролозите назовават и класифицират бурите - като начин да се съобщи за опасността, така че хората и агенциите да вземат животоспасяващи мерки.

"Даваме имена на децата, на кучетата, на рибите си... така хората разбират нещата. Разбирам, че даването на имена на горещи вълни е сложно, че има сложности, когато ги класифицирате, но никога не сме го опитвали. Нека да го изпробваме в град като Маями или Остин и ако не помогне, тогава добре, но има много доказателства, които сочат, че даването на имена на ураганите наистина помага на хората да разберат сериозността на това, което предстои."

Някои градове, като Севиля, Испания, прилагат пилотна програма за класифициране и назоваване на горещите вълни, но като цяло международната метеорологична организация не е убедена в това.

В глава, озаглавена "Евтин студен въздух", Гудел описва историята - и бъдещето - на климатиците, които са позволили миграция на юг и по някакъв начин са оформили съвременната американска политика толкова, колкото и петролът.

"Климатикът е емблематичен за всички лудости и парадокси на това, което смятаме за прогрес, едновременно технология на личния комфорт и технология на забравата. Това е такава американска идея, такъв американски начин да се опитаме да решим един наистина сложен проблем с техническо решение... той е емблематичен за неравенството на топлината, за пропастта между готините и прокълнатите. Колкото по-горещо става, толкова по-голяма е пропастта."

Климатикът е климатична клопка 22.

В момента в света има повече от 1 млрд. климатика в единични стаи - по един на всеки седем души на Земята - които консумират близо 20 % от общото количество електроенергия, използвана в сградите, и следователно допринасят значително за парниковите газове, които правят планетата по-гореща и увеличават търсенето на климатици. Ако търсенето продължи да нараства със сегашните темпове, до 2050 г. вероятно ще има повече от 4,5 млрд. климатика, пише Гудел, което ще ги направи толкова разпространени, колкото са мобилните телефони днес. В същото време изпитаните нетехнологични и въглеродно неутрални решения, датиращи от векове, до голяма степен са отхвърлени или забравени.

Топлината, подобно на пандемията от Ковида, разкрива и задълбочава съществуващите структурни и расови неравенства в областта на жилищното настаняване, заплащането, здравеопазването, мобилността и достъпа до решения. Един от най-големите страхове на Гудел е, че светът ще се адаптира към смъртните случаи от жега, както направи с Covid. "Ковид ни показа колко смърт сме готови да търпим. Притеснявам се, че просто ще се адаптираме към хаоса и трагедията и ще приемем, че 60 000 души умират всяко лято, и ще забравим, че сме създали този климат и че имаме контрол върху него."

В интервю с Ал Гор преди около 15 години Гудел си спомня, че се е съгласил с мнението на бившия вицепрезидент, превърнал се в природозащитник, че в крайна сметка всеки има момент "о, по дяволите", когато се случва нещо, което го събужда за климатичната криза. Вече не.

"Няма да има някакъв по-голям културен момент или нещо, което да промени политическата динамика по голям начин. Ще станем свидетели на постепенни промени, две стъпки напред и една назад. Това е окопна война, навсякъде и през цялото време."

ИЗБРАНО