Продължава медийният отзвук под формата на широк спектър от редакционни статии и коментари относно наскоро публикувания обобщаващ доклад на IPCC.

В редакционна статия на Guardian се подчертава необходимостта от по-голямо публично финансиране за ефективно справяне с изменението на климата. "Не можем да оставим решаването на проблема с глобалното затопляне на частния сектор", пише вестникът.

Материалът продължава: "Ето защо държавата трябва да участва в много по-голяма степен - но без да социализира рисковете и да позволява на банките да приватизират печалбата."

Редакционната статия на "Скотсман" характеризира глобалното затопляне като "смъртоносна болест". Тя пише: "Политиците, които не приемат сериозно тази диагноза, са изгубени в трескав сън. Техните заблуди ще доведат само до катастрофа."

Кратка редакционна статия на Daily Mail пък нарича езика на доклада "истеричен" и "подчертано познат".

Тя пише: "Пророчествата за катастрофа, изречени вчера от учените от ООН в областта на климата, са добре познати. Катастрофално глобално затопляне. Катастрофални наводнения, горещини и глад." Вестникът продължава: "Няма ли да е по-лесно да се доверим на зеленото лоби и да насърчим хората да правят жертви, за да помогнат на околната среда, ако се избягва подобен истеричен език?"

В същото време климатоскептикът Матю Лин, колумнист в Daily Telegraph, нарича доклада "нищо повече от измислена истерия", като пише: "Свободните пазари и иновациите, основани на търговския подход, са повече от способни да доведат до драматично намаляване на въглеродните емисии. И те биха могли да го направят много по-бързо и евтино и с много по-голямо обществено съгласие, отколкото решенията отгоре-надолу, ръководени от държавата, за които настояват IPCC и неговите поддръжници." (IPCC не дава препоръки за политики.)

Колумнистът на Блумбърг Дейвид Фиклинг казва, че "дори преди да се отчетат ползите от избегнатите въздействия върху климата и намалените здравни проблеми, преминаването към нисковъглероден път сега се смята за по-евтиния вариант от гледна точка на първоначалните преки разходи".

Той продължава: "При цена на въглеродните емисии под 100 долара за тон - сравнима с настоящите цени на квотите за емисии в Европа и данъчните кредити в САЩ - според МГИК има осъществима технология, която може да намали емисиите наполовина през настоящото десетилетие...

Тъй като емисиите от изкопаеми горива ще достигнат своя връх до две години, сега е важно не дали въглеродният ни отпечатък ще намалее, а темпът на намаляване."

Междувременно пак във в. "Гардиън" министърът на Вануату по въпросите на изменението на климата Ралф Регенвану и министърът на финансите на Тувалу Севе Паениу публикуват съвместен коментар за въздействието на изменението на климата върху тихоокеанските държави. Те пишат: "Страните не могат да продължават да оправдават нови проекти за изкопаеми горива с развитието или с енергийната криза. Именно зависимостта ни от изкопаемите горива направи енергийната ни инфраструктура уязвима на конфликти и опустошителни климатични въздействия, остави милиарди хора без достъп до енергия и остави инвестициите в по-гъвкави и устойчиви чисти енергийни системи да изостават от необходимото."