Как един вулкан победи Наполеон при Ватерло
Огромно по мащабите си вулканично събитие предшества битката и... я печели
Още по темата
Битката при Ватерло - последната голяма битка на френския император Наполеон I, оставя незаличим знак върху историята и умовете на хората. Пет града във Великобритания, една голяма метростанция, а също и 32 населени места в Северна Америка, са наречени в нейна чест.
Битката при Ватерло е отразена в изкуството: художниците, писателите и кинематографистите многократно са се занимавали с тази тема, намирайки в нея вдъхновение за своите произведения.
Не е тайна, че Наполеон губи решителната битка заради много лошото време. Не много отдавна историците откриха какво е причинило двумесечния дъжд и не е позволило на френската армия да получи подкрепления навреме. Вината е във вулканичния прах.
Да се върнем назад във времето, към 1815 година. През април тази година, на индонезийския остров Сумбава, изригва с огромна мощ вулканът Тамбора. Това изригване се смята за най-голямото в съвременната човешка история. То отнема 70 хиляди живота и води до климатични аномалии, хладно лято и глад.
Вулканичната пепел попада в горната част на атмосферата - йоносферата, където се образуват наелектризирани облаци. Вулканичният прах предизвика силни дъждове, които удрят Европа. В резултат на това са залети и разрушени пътища и прекъснати транспортни връзки. Именно този факт не позволява на съюзниците на Наполеон да пристигнат навреме и водят до смазващото поражение на френския император.
Скорошно изследване на London Imperial College потвърди теорията за историците. Компютърните симулации са показали, че по време на изригванията на Тамбора през 1815 година, пепелни частици с размер 0.2 микрона са били изхвърлени на височина от 100 км, благодарение на действието на електростатични сили и са стигнали до йоносферата.
Така пепелта е повлияла на климата в глобален мащаб.
Предишното голямо събитие в по-близката история на вида ни, е изригването на вулкана Тоба преди около 78 000 години. То е било с един порядък по-голямо от това на Тамбора и според много учени и генетици, на него човешкият вид дължи сравнително бедното си генетично разнообразие. Според тях, след изригването на Тоба едва са оцелели няколко десетки индивида и впоследствие само с техните гени са се възстановили човешките популации, т. нар. "ефект на гърлото на бутилката".