Струйният поток поток е своеобразна атмосферна "река" ​​от силни ветрове на от около 8 до 12 километра над земната повърхност, които духат най-общо от запад на изток. Скоростта на вятъра може да надвишава 320 км в час, но ние не виждаме и не усещаме това директно на повърхността на земята. Вместо това, този слой на атмосферата управлява времето по целия свят, като понякога носи бури, понякога - много спокойни, тихи и слънчеви дни.

Как работи струята?

Струйният поток тече високо и води до промени във вятъра и налягането на това ниво. Това засяга и нивата по-близо до повърхността,образувайки например области с високо и ниско налягане и по този начин спомага за формирането на времето, което виждаме. Понякога, подобно на бързо движеща се река, движението на реактивния поток е много право и гладко, но понякога то се затваря и навива като меандър на река (меандрира), забавя се, като прави областите с ниско налягане да се движат по-малко предсказуемо, а антициклоните (тези - с високо налягане) да остават по-дълго над даден район или да дрейфуват бавно в неочаквана посока.

Струйният поток може също да промени силата и дълбочината на зоните с ниско налягане. Той действа като прахосмукачка, изсмуква въздуха от върха и я кара да става по-интензивна - намалява налягането или задълбочава долината. Колкото по-ниско е налягането в системата, толкова по-силни са ветровете в по-ниските слоеве  и  на повърхността. По-напредналите или интересуващите се от тази материа, вероятно са си задавали въпроса, след като в циклоните, например, непрекъснто духа към центъра, а там налягането е най-ниско, защо той не се запълва бързо и циклонът да прекрати съществуването си? Отговорът е точно в струйния поток - възходящите движения в центъра "изсмукват" излишния въздух и циклонът, разбира се, рано или късно ще се запълни, но преди това може да преживее 10-15 дни и да прекоси над половината земно кълбо. 

От друга страна, по-бавният, по-издърпан реактивен поток може да предизвика зони с по-високо налягане, което обикновено води до по-малко ветровито време, леки ветрове и ясно небе - зиме - с мъгли, а лете - с усилващи се жеги от ден на ден и нито едно облаче.

Какво поражда струйния поток?

Земята е разделена на две полукълба и въздухът непрекъснато се движи, като разпространява топлина и енергия от екватора към полюсите. Три големи цикъла или клетки във всяко полукълбо помагат за циркулирането на този въздуха в най-ниската част на атмосферата - тропосферата. Следователно струйният поток съществува до голяма степен поради разликата в топлината, която в северното полукълбо означава студен въздух от северната страна на струята и топлия въздух на юг от нея (виж видеото).

В идеални условия Джетстриймът или струйният поток би текъл строго от запад на изток, евентуално само с известни сезонни  разлики. В действителност, обаче, върху движещите се въздушни струи действа известната Сила на Кориолис (много опростено и грубо казано, това е вид ъглова инерция, породена от въртенето на планетата около оста и: на Екватора тя липсва, но при отдалечаване само  на 5 градуса от него, в северното полукълбо тази сила "придърпва" движещата се струя към полюса, отклонявайки я вляво от посоката на движение. В южното полукълбо е същото, но намирайки се вдясно от посоката на движение, тя се отклонява нататък). Това кара струйният поток понякога да се отклонява на север, понякога - много на север, но изключително сложните взаимодействия на горната и долна част на тропосферата понякога отклоняват струйния поток и далеч на юг (както в момента това се случва в САЩ!).

Сезоните също влияят на позицията на струята. През зимата има повече температурни разлики между екватора и полюсите, така че струята е по-силна и тече над Великобритания и Централна и дори Южна  Европа. Обратното е вярно през лятото, когато има тенденция за по-малка температурна разлика. Положението на струята обикновено е по-на север от Обединеното кралство и Скандинавия и виждаме по-спокоен, по-сух климат.

В зависимост от поведението, силата и разположението на струйния поток през студеното полугодие, имаме мека зима, с доминиращи потоци от запад на изток, или "нервна" циркулация, при която в някои региони голяма част от зимата е студена и снежна (САЩ, Западна Европа и голяма част от Сибир в момента), а в други - мека, както у  нас или Далечния изток. 

Как изглеждат различни модели на поведение на струйния поток можете да видите на тази картинка:

Снимка: Wikimedia

В по-високите слоеве на атмосферата, например стратосферата, струйният поток е значително по-гладък и с по-малко меандри и извивки. Това е и прословутият "полярен вихър" или  polar vortex, на които някои приписват едва ли не магически свойства върху времето и климата, особено зиме. Всъщност обратна връзка между стратосферата и тропосферата, разбира се, има, но все пак, основният играч си остава най-плътният слой на атмосферата, който пряко реагира на сезонните промени на слънчевото греене.