Центърът за космически изследвания "Годард" на НАСА публикува видео с нови открития на проучване на НАСА, в което се изследва състоянието на морския лед в Арктика. В хода на проучването експертите съчетават данни от спътникови снимки и  записи на подводен сонар.

Оказа се, че oколо 70% от общото ледено покритие е т. нар. сезонен лед. Този лед се образува през есента и зимата и се топи през топлото полугодие в рамките на една година, вместо да се държи в продължение на няколко сезона.

Това е много важна промяна. Сезонният лед е много по-тънък и по-слаб от многогодишния лед, който се образува и не се топи в рамките на няколко години.

В продължение на 40 години НАСА е наблюдавала площта на ледовете на арктическия лед, отбелязвайки сезонния минимум всеки септември. Този годишен минимум намалява в продължение на десетилетия поради изменението на климата, но загубата на голяма част от трайния лед може да усили още повече  тази тенденция.

Тънкият лед е по-уязвим от времето и вятъра, поради което наблюдаваните промени са по-променливи и не са причинени само от затоплянето. Последният, засега абсолютен минимум, беше регистриран през 2012 година, когато ветровете и времето през втората половина на лятото бяха особено неблагоприятни за ледената покривка.

Оттогава насам, макар и под многогодишните средни минимуми, септемврийските минимални площи с ледено покритие не могат да подобрят този рекорд, но заради посочения в заглавието феномен се наблюдава друга, още по-тревожна тенденция - рязко намаляват максималните площи лед, обикновено отбелязвани през март.

Това се дължи именно на рязкото снижаване на качеството на леда - доминирането на тънкия едногодишен лед.