Европа вече не може да разчита на горите в опит да се противопостави на изменението на климата, предупреждават експертите, призовавайки, напротив, да се защитят горите от въздействието на природата.

Европейските учени твърдят, че подходът към управлението на горите не е в съответствие с Парижкото споразумение от 2015 г., което има за цел да спре глобалното затопляне на по-малко от два градуса над прединдустриалното ниво.

Експертите предупреждават, че опитите за използване на горите за абсорбиране на въглероден диоксид и други парникови газове имат неочаквани последици, включително потъмняване на повърхността на Земята и оттам повишаване на температурата ѝ.

"Количеството въглерод, което горите ще погълнат през следващите 90 години - около 2 части на милион - ще бъде по-малко от количеството, което се отделя от тях в атмосферата в най-лошия сценарий (500 части на милион)", казва климатологът Гийом Мари.

Ученият от Парижкия университет Саклей и неговия екип изучават стратегиите на европейските държави за ограничаване на глобалното затопляне, включително увеличаване количеството на CO2, което горите могат да погълнат и увеличаване на количеството слънчева светлина, отразена обратно към космоса, за да се намали температурата на земната повърхност.

Те са се натъкнали на т. нар. явление "Трик-22".

За да вземете от атмосферата осем милиарда тона CO2, трябва да засадите гори с площта примерно на Испания. Това ще направи терена толкова тъмен, че ще неглижира всички предимства.

"Грешката е в аксиоматичното приемане, че намаляването на количеството въглероден диоксид ще охлади земята", казва Мари. "Това е вярно, само ако другите характеристики на Земята не се променят". Ако предпочитате иглолистни дървета, а не широколистни, цветът на повърхността става по-тъмен, което е важна причина за повишаването на атмосферната температура.

Горите на Европа заемат обща площ от приблизително 1,8 милиона квадратни метра. км, т.е. около 40% от повърхността на континента.

Според Парижкия договор, 28 страни от ЕС обещаха да намалят емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г.

Но в крайна сметка страните се изправиха пред предизвикателството да запазят своите гори, които са заплашени от наводнения, урагани, насекоми и дори действията на отделни държави на континента.