Обясниха гибелта на мегафауната на Мадагаскар
Факторите за измирането на тези древни създания не бяха толкова добре известни
Гибелта на птицата додо олицетворява историята на човечеството като разрушителна сила за деликатния островен живот. На остров Мадагаскар съдбата на легендарната птица сполетява ленивци-лемури с размерите на горили, слонски птици, хипопотами-пигмеи и други представители на уникалната мегафауна след пристигането на човека през последните хилядолетия. Учени обясняват в ново изследване коя е причината за изчезването им, пише "Юрикалърт", цитиран от БТА.
Още по темата
Факторите за измирането на тези древни създания не са толкова добре известни, колкото в случая с птицата додо, и научната общност води разгорещени дебати за това какво е причинило гибелта на мегафауната.
Новото проучване, публикувано в сп. "Сайънтифик рипортс", показва, че макар хората да са изиграли роля в изчезването на тези същества, само ловът не е бил основната причина. Предишни изследвания съобщават за избиването на ендемични животни преди най-малко 2000 години. Настоящото проучване свързва изчезването на характерната за острова мегафауна преди около хилядолетие с интензивното въвеждане на други видове и предизвиканите от човека промени в заобикалящата го среда.
За да разберат причината за измирането на едрите животни на Мадагаскар, Шон Хиксън от Института "Макс Планк" по геоантрополия и колегите му разкопават три крайбрежни езера и пещера в югозападната част на острова и датират с радиовъглерод останки от изчезнала мегафауна, въведени животински видове и други следи от човешка дейност.
Изследователите установяват, че мегафауната на Мадагаскар е преживяла няколко сухи периода през последните 6 000 години, като се е премествала при необходимост, когато местните водни ресурси са били оскъдни. Признаците за човешка дейност, включително модифицирани кости и черупки, започват да се появяват от 2000 години.
Преди около 1000 години обаче изследователите установяват драстично увеличение на количеството дървени въглища и кости на опитомени видове като зебу и кучета. Времето на тези причинени от човека промени съответства на изчезването на мегафауната.
"Резултатите от изследването показват, че заемането и промяната на територии чрез изгаряне на горите за въвеждане на пасищни видове са довели до изчезването на големите животни на острова, а не толкова ловът", казва Хиксън.
Дебатът за причините за изчезването на мегафауната се фокусира основно върху климатичните промени в миналото и прекомерния лов от страна на неотдавна пристигналите хора. Новото изследване показва, че макар и двата фактора да са били стресови в Мадагаскар, те не са били крайната причина за изчезването на мегафауната.
Според авторите на настоящото проучване ловът не е единственият или дори основният начин, по който хората оказват влияние върху други видове. За опазването на биоразнообразието е също толкова важно да се вземе предвид как човешките дейности влияят върху местообитанията и подвижността на животните.