Петролът все още изглежда по-лесно решение за Латинска Америка, отколкото ВЕИ

Френската петролна компания Total е открила близо 700 млн. барела петрол край бреговете на Суринам

Снимка: AP/БТА

Петролът все още изглежда по-лесно решение за Латинска Америка, отколкото ВЕИ

Френската петролна компания Total е открила близо 700 млн. барела петрол край бреговете на Суринам

08:13 | 20 ноември 2023 2 1010 Снимка: AP/БТА

Редакторът за Латинска Америка във Financial Times Майкъл Стот пише в свой материал, че за континента е по-лесно да разчита на петрола, отколкото да премине към възобновяеми енергийни източници.

Още по темата

Той пише: "Латинска Америка може да е един от най-добрите региони в света за производство на зелена енергия, благодарение на богатите запаси от водни, слънчеви и вятърни централи, но за сметка на това бързо увеличава производството на изкопаеми горива."

Той допълва, че когато френската петролна компания Total открива близо 700 млн. барела петрол край бреговете на Суринам - една от само трите държави, които поглъщат повече CO2, отколкото отделят - гражданите ѝ "се радват". По подобен начин, според него, страни като Гвиана, Бразилия, Аржентина и Венецуела увеличават производството си на изкопаеми горива. Стот обаче казва, че Колумбия поема по различен път, като увеличава данъците върху приходите от нефт и газ.

"Частните петролни инвестиции са намалели с една трета тази година и вече има недостиг на природен газ", казва Стот. Той добавя: "Отказът от индустрията, която осигурява една трета от износа на Колумбия, можеше да има по-малко значение, ако Колумбия бързо изграждаше своята индустрия за възобновяема енергия. Но през май италианската компания Eni се отказа от голям проект за вятърен парк в Ла Гуахира след години на протести от страна на местните общности. Този неуспех илюстрира проблем, който преследва проектите за възобновяема енергия в Латинска Америка: политическият риск."

На друго място Economist публикува няколко статии в рубриката си "Светът пред 2024 г.". Ана Ланкес, кореспондент за Латинска Америка, твърди, че "Латинска Америка може да бъде водеща в областта на зелената енергия":

"Регионът притежава повече от половината от световното количество литий, използван в батериите на електрическите превозни средства; произвежда повече от една трета от медта за електрическите кабели; и произвежда повече от половината от среброто, което е изключително важно за слънчевите панели.

Благодарение на достатъчното количество вятър и слънце, както и на силните реки, понастоящем повече от една четвърт от първичната енергия в региона идва от възобновяеми източници, което е два пъти повече от средното за света."

Ланке казва, че регионът също така е "в челните редици на иновациите в областта на финансирането на климата", като отбелязва, че Чили е първата държава в света, която "издава облигации с намален лихвен процент, ако изпълни целите за устойчивост". Въпреки това тя твърди, че "промяната няма да е лесна", като отбелязва, че "Бразилия и Гвиана наливат пари в проучвания за нефт" и "обезлесяването на Амазония в Боливия и Венецуела е нараснало главоломно".

Отделно от това кореспондентът от западното крайбрежие Арън Нраун пише, че Лос Анджелис, Маями и Финикс са наели "главни топлинни служители", които да наблюдават плановете за реакция при извънредни ситуации и адаптация, и предполага, че през 2024 г. повече градове ще назначат такива служители, заедно с приемането на други мерки за адаптация.

Кристиан Одендал, редактор на "Европейска икономика", пише, че "тъй като Европа е изправена пред нови предизвикателства, като например изменението на климата и геополитическите сътресения, икономическите съдби на нейните страни се разминават по нови начини, които ще започнат да стават видими през 2024 г.". Доминик Циглер, икономист от Сингапур, казва, че "енергийният преход може да създаде неочаквани връзки в Азия".

Ръководителят на бюрото в Пекин Дейвид Рени пише, че през 2024 г. китайските лидери ще се опитат да се възползват от глобалното разделение. Редакторът на отдел "Околна среда" Катрин Брахик казва, че "през 2024 г. средните глобални температури може да преминат праг". И последният материал на Economist е посветен на стремежа да се превърне Средиземноморието в ""зелено" огнище на водород".

Междувременно Кристиан Бретер и Феликс Шулц - научни сътрудници в Университета в Лийдс - представят в Conversation своето изследване за общата обществена подкрепа за политиките за климата в Обединеното кралство. Откакто спечели частичните избори в Уксбридж през юли 2023 г., правителството на Обединеното кралство превърна поляризирането на избирателите по отношение на политиката за климата в една от основните си стратегии, пишат авторите.

Въпреки това те казват, че според тяхното проучване правителството "подкрепя грешния кон". Те продължават: "Помолихме 1911 души, които са представителни за населението на Обединеното кралство по отношение на възраст, пол и етническа принадлежност, да посочат до каква степен подкрепят различни инструменти на политиката за климата.

Почти две трети от тях подкрепят най-строгите политики за климата, докато други получават още по-голяма подкрепа." Отделно от това Кевин Ричард Бът от университета в централен Ланкашир пише в Conversation, че "земните червеи са наши приятели - но те ще влошат климатичната криза, ако не внимаваме". Той обяснява, че червеите са инвазивен чужд вид в някои екосистеми, където те "отключват въглерод от почвата" и го освобождават в атмосферата.

А Шон О'Донъл - професор по биоразнообразие, науки за Земята и околната среда и биология в университета Дрексел - обяснява в Conversation как климатичните промени "променят мозъците и поведението на животните".

В друг коментар вездесъщият колумнист-климатоскептик Рос Кларк пише в Daily Telegraph, че "фарсът с термопомпите се разпада", като твърди, че те са "твърде шумни за жилища в застроени райони".

ИЗБРАНО