През последните пет години, предшестващи Пакта за климата от Глазгоу1, 154 страни представиха нови или актуализирани цели за смекчаване на последиците до 2030 г. в своите национално определени приноси, а 76 страни представиха по-дългосрочни ангажименти.

Количествените оценки на поетите ангажименти преди Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) през 2021 г. предполагат по-малко от 50 % шанс за задържане на затоплянето под 2 градуса по Целзий2,3,4,5.

Доклад, публикуван в Нейчър показва, че затоплянето може да бъде задържано малко под 2 градуса по Целзий, ако всички условни и безусловни ангажименти бъдат изпълнени изцяло и навреме.

Пиковото затопляне може да бъде ограничено до 1,9-2,0 градуса по Целзий (диапазон от 5-95 % 1,4-2,8 °C) в случай на пълно изпълнение - въз основа на вероятностна характеристика на несигурността на земната система в съответствие с приноса на Работна група I към Шестия доклад за оценка6 на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC).

По-песимистичните допускания за тези фактори биха довели до по-високи температурни прогнози.

Втора независима рамка за моделиране на емисиите прогнозира пиково затопляне от 1,8 градуса по Целзий, което подкрепя констатацията, че реализираните ангажименти могат да ограничат затоплянето до малко под 2 градуса по Целзий.

Ограничаването на затоплянето не само до "малко под", но и до "доста под" 2 градуса по Целзий или 1,5 градуса по Целзий спешно изисква политики и действия, които да доведат до рязко намаляване на емисиите през това десетилетие, съобразено с нулевите нетни емисии на CO2 в световен мащаб в средата на века.