За разлика от атмосферата, чиято температура през различните години варира в зависимост от доминиращите циркулационни модели, както и от поведението на самите океани (осцилацията Ел Ниньо/Ла Ниня), океаните неизменно се затоплят от година на година.

Две наскоро публикувани проучвания показват, че океаните на планетата продължават да достигат все нови и нови рекорди от година на година и второ, че скоростта на затопляне на океана съвпада с тази от прогнозите на съвременните климатични модели.

Взети заедно, резултатите от проучванията, проведени от Ли Джинг Ченг от Института за атмосферна физика на Китайската академия на науките, показват, че климатолозите са разработили по-ясна картина, прогнозираща доста точно бързото затопляне на океаните на Земята и последствията от нея.

Едно изследване, водено от Ченг и колегите му, заключава, че 2018 г. е най-горещата година за океаните. Всъщност, от началото на века всички, с изключение на три години - 2007 г., 2010 г. и 2016 г. са отчитани нови рекорди.

Тези три изключения споделят ключова черта: всеки от тях се характеризира със значителни събития Ел Ниньо, които "връщат" топлината от океана във въздуха. В резултат на това, за  повърхността на Земята (общо във въздуха над земята и океаните) 2007 г. беше втората най-гореща година до това време, а 2010 г. и 2016 г. впоследствие счупиха рекорда за температурата на повърхността.

2018 беше четвъртият най-горещ рекорд на повърхността, въпреки наличната хладна Ла Ниня през тази година, която запази повече топлина в океаните, отколкото 2015 г. до 2017 г, доминирано от Ниньо.

Около 93% допълнителната топлина, в резултат на глобалното затопляне се поглъща от океаните, в сравнение със само около 2% затопляне на атмосферата. Количеството топлина, което в момента се задържа от парниковите газове на Земята, е еквивалентно на количеството енергия, отделено от повече от пет атомни взрива, колкото този над Хирошима в секунда, всяка секунда.

Какво означава всичко това? Тъй като хората живеят на повърхността на Земята, естествено е да се съсредоточим предимно върху температурите на въздуха, които изпитваме най-пряко. Но повечето от топлината, уловена от десетките милиарди тонове парникови газове, изпускани в атмосферата всяка година, се поглъщат от океаните. Там събитията на Ел Ниньо и Ла Ниня оказват значително влияние върху количеството топлина, прехвърляно всяка година обратно във въздуха. В резултат на това, повърхностните температури са доста променливи, а широката общественост може погрешно да се съсредоточи върху краткосрочните промени на повърхностното затопляне и да изгуби от поглед цялостната картина: топлината трябва да отиде някъде и Земята като цяло редовно подобрява температурните рекорди в океаните, в атмосферата или и в двете... и правят това почти всяка година.

Буйовете на системата Argo ни доставят много по-прецизни данни за съдържанието на океанска топлина.

Във втората статия, публикувана в Science, екип от изследователи, ръководен от Ченг, сравнява най-новите измервания на затоплянето на океана с моделните прогнози. В последния доклад на IPCC, публикуван преди пет години, докато оценките на океанската топлина попадат в обхвата на моделните прогнози, данните от наблюденията между 1971 и 2010 г. показаха затопляне с около 25 до 40% по-бавно от средното за модела. Данните за съдържанието на топлина в океана обаче станаха по-точни след публикуването на доклада на МГИК. Сега учените имат повече данни от мрежата измервателни буйове на Argo, хиляди от които са били разгърнати в световните океани през годините от 2003 г. насам.

Преди разгръщането на тези буйове на Арго, измерванията на топлината в океана бяха извършвани по-рядко, предимно с помощта на "батерийни томографски материали" (XBT) - температурна сонда, свързана с проводник към кораб. Сондата потъва в океана, предавайки данни, докато кабелът свърши и сондата падне на дъното на океана. Заради предизвикателствата и опасностите, свързани с мониторинга и извличането на баттермографи от кораби по време на лошо време, учените са изобретили различни модели за екстраполация, които неминуемо даваха грешки. Едно от ключовите предизвикателства е, че XBT не измерват дълбочината, на която записват температурите, което означава, че използването на XBT за оценка на температурата на океана изисква да се правят предположения за скоростта им на движение. Както отбелязват авторите на изследването, "Различните корекции на измерванията на XBT, както и различните подходи за запълване на райони, където данните са оскъдни, са довели до големи разлики в оценките за [топлосъдържанието на океана] преди ерата на Арго".

Степента на затопляне на океана - в синхрон с прогнозите за климатичните модели

Снимка: scepticalscience

В заключението на проучването авторите стигат до заключението, че най-новите оценки на съдържанието на океанска топлина от техния екип и други два независими екипа, използвайки най-новите корекции на измерванията на XBT, по-добри статистически методи за запълване на пропуските между измерванията на XBT и актуална Арго данни, показват, че степента на затопляне на океана е точно в съответствие със средните прогнози от климатичните модели.

Авторите на изследването са включили и едно ново проучване, публикувано в Nature, водено от Лора Респланди от Университета в Принстън. То сочи, че оценката на съдържанието на океанска допълнителна топлина се променя въз основа на количеството кислород и въглеродния диоксид, които се отделят от океаните. Тези изследвания са дали сходни резултати с посоченото в началото на статията.

Статията е публикувана в сайта skepticalscience.com. Оригинално заглавие: Earth"s oceans are routinely breaking heat records