Отговорът е кратък и  ясен: "Не!".

Професорът е ръководител на "международния институт по криология и криософия" (каквото и  да означава това) към Тюменския университет, а освен това е и действащ академик към РАН.

Според професора, цитиран от ТАСС, очакваното от няколко години връщане към студените зими от средата на 20 век ("генерал Мороз", на които някои приписват и победата на Съветската армия над хитлеристите, заради екстремно ниските температури през есента и зимата на 1941 година, носещи уж основната вина за сриване на танковото настъпление на Гудериан) вече е започнало.

В руското интернет-пространство, а и общество, болшинството, ако изключим сериозните климатолози, разбира се, е на мнение, че ГЗ е конспирация.
Това се дължи отчасти и  на мнението, че студът в Европа са благоприятни за Русия, заради повишения износ на природен газ и  нефтопродукти.

Доколко това е вярно, най-вече в дългосрочен план, е доста спорно, защото същото това "несъществуващо" глобално затопляне, е причина Русия вече втора поредна година да е износител номер едно на житни култури в света - нещо немислимо при "класическите" зими отпреди век. 

От друга страна, реалността е доста различна.
Всяка година по това време, в средата и края на есента, неизменно в жълтите интернет-медии можете да прочетете за "предстоящата най-студена зима от 100 или 1000 години".

За подобни твърдения няма никакви научни основания, дори напротив.
Климатът на планетата, глобално, в последните години, завладява нови топлинни върхове и рекорди и за тях пишем почти всеки месец. Това е факт, а личната вяра на мастити конспиратори няма как да го промени.

Особено фрапиращо е затоплянето в Арктика, където аномалиите за отделни седмици и  месеци в някои  нейни части обичайно са 5-7 градуса, но има и периоди, особено напоследък, с положителни аномалии до 15-20 градуса!

В някои  региони на Сибир може да има и  поднормени месеци, а повишената неустойчивост на атмосферните процеси води и до отрицателни аномалии за определени периоди, седмици, месец или два и на съседни райони на гигантския континентален "зимен фризер", каквито са безкрайните сибирски пространства зиме.

Но глобално, средно на планетата, тези оцветени в синьо зони са под 10-20 на сто от цялата площ.

Глобалното
затопляне затова е глобално, не в отделно взет град, област  или полуостров, нито в конкретен ден, седмица или дори месец.

В посочения случай, поредният студен "алармист" е опониран от свой колега от РАН, докторът на науките Рашит Хантемиров, според когото временният цикличен период на понижена слънчева активност, оказва съвсем слабо  влияние в посока захлаждане на климата, а въпросното влияние е елиминирано от порядък и половина по-силният ефект от все по-голямото количество въглероден двуокис в атмосферата. 

Хантемиров посочва, при това правилно, че циклите на слънчева активност могат да забавят (символично - бел. на редактора) процеса на повишение на температурите, но не и да го спрат, камо ли да го обърнат.

На читателите на ДИР.БГ може да предложим да направят едно елементарно търсене в която и  да е търсачка и да се "насладят" на резултатите по ключова фраза "идва най-студената зима".

Ще откриете, че въпросната най-студена зима "идва" неизменно през последните 15-20 години и  все не успява да дойде наистина. Да напомним, че не става дума за конкретен регион, а за цели континенти или глобално.

Предстоящата зима без съмнение ще бъде малко или много по-топла от класическите зими преди 70-100 години, както и най-вече в Арктика, така и  на над 70-90 на сто от територията на северното полукълбо.

Разбира се, ще има и периоди с под обичайните температури на сравнително малки площи, в зависимост от циркулацията, така, както е всяка година.
Въпросът е, кой ще изтегли "късата клечка".