Световната метеорологична организация (СМО) препоръчва използването на климатичните стойности от периода 1961-1990 за еталон, норма, спрямо която се определя, доколко съвременните температури са по-ниски или по-високи. 

За нашия регион и нашата страна температурите в някои градове и най-вече през летните месеци са се повишили с над един градус на месечна база.  Още по-съществено е повишението на температурата във височина, приземната част на тропосферата в слоя от повърхността до 5-6 километра над нея и това важи най-вече(но не само!) за летните месеци.
Човекът отделя в резултат на промишлената си дейност огромни колиества парникови газове. В резултат, съществена част от излъчената от земната повърхност топлина се задържа в атмосферата - т. нар. "парников ефект". Парниковият ефект е теоретично обоснован и практически измерим факт: никой сериозен учен не отрича наличието му. Различията  тук се свеждат основно до обратната връзка. Мнозинството климатолози смятат, че удвояването на количеството атмосферен въглероден диоксид ще доведе до повишаване на средната температура на повърхността на Земята с около 3 градуса, докато една малка, но гласовита част твърди, че съществува частична отрицателна обратна връзка и този ефект е съвсем минимален. Емпиричните наблюдения от последните години и месеци показват, че първите вероятно са много по-близо до истината.
Стартирайки от около 220-260 части на милион след края на последното заледяване и допреди 200-300 години, в момента ежегодно антропогенният фактор добавя по няколко части и миналата година за пръв път бе достигнат дял от 400 части на милион от този газ в атмосферата. Практически, удвояването ще бъде факт към средата на века.
Средните температури за последните 200 години са се повишили със стойности от няколко десети в екваториалните и тропични области до над 2-3 градуса в някои райони на Арктика. За нашата страна повишението е над градус, но за точна преценка липсват необходимите данни от 19 век, когато не са правени редовни измервания. Много показателни за сравнение са разликите между стандартните норми (1961-1990) и тези 20 години по-късно, 1981-2010: за някои градове през летните месеци повишението на температурите за един исторически миг от 20 години е НАД един градус! 
Каква е връзката на наводненията със затоплянето на атмосферата? Пряка.

1-2 градуса средно по-топъл атмосферен слой означава милиони тонове по-голямо абсолютно количество вода в атмосферата само над нашия регион.
Успоредно с атмосферата, дори в по-голяма степен от нея, поради многократно по-големият си топлинен капацитет(способност да "акумулира" излишната топлина), се затоплят и океаните. Това се наблюдава вече ежегодно в последните години при Черно и  Средиземно море, откъдето се транспортира голяма част от влагата за валежите у нас..
Този комплекс от фактори води до по-голяма неустойчивост на атмосферата и по-малко необходима енергия, за да бъде изкарана тя от равновесие.

Същевременно въпросната енергия дори не е по-малко, тя е повече.
Именно заради тези причини нееднократно през това лято у нас имаше екстремни метеорологични явления: наводненията от началото на лятото, следващото в Аспарухово, градушката в София, както и огромното за мащабите на страната ни скорошно наводнение в Северозападна България.  
В резюме: Наднормените валежи и свързаните с това неблагоприятни последствия през това лято са пряко следствие на затоплящата се атмосфера.
Това въобще не изключва и дълги периоди сухо време, на които бяхме свидетели нееднократно през предишните години и на каквито със сигурност ще бъдем свидетели и занапред: сухи периоди, последвани от сравнително краткотрайни, но интензивни извалявания на 1 или дори 2 месечни норми само за няколко дни - по-рядко, както в предишни лета или често, както през настоящото.
За сравнение: докато на места у нас за трети пореден месец валежните норми се превишават с 200-300 на сто, на огромни територии в Европа валежи практически липсват. В Москва например, за юли са паднали под 5 на сто от нормалните месечни количества, т.е там практически  не е валяло почти 2 месеца.
Контрасти има дори на такава малка територия като България. На места в североизточните и части от югозападните райони през последните 1-2 месеца валежите са осезаемо под нормалните.
Какво да очакваме в бъдеще? Това, на което сме свидетели и сега.  Климатът се променя и ще продължи да се променя. Не сме "изконсумирали" и половината от "попарата, която сме надробили": предстоят  и нови обилни валежи, и дълги периоди на сухо време: в първия случай с наводненията, а при втория -  с големите полски и горски пожари, които помним от предходните години.
Всичко това не бива да бъде повод за паника, а за разумна преценка на рисковете и предприемане на конкретни  мерки за предотвратяването и минимизирането на последствията от променящия се климат.