Така е възприето в климатологията и така трябва да бъде.

Другояче стои въпросът с метеорологичното или, ако щете, "личното" лято на всеки от нас.

По признака на средноденонощната температура, тя да бъде над 15 или 16 или 20 градуса, то може да започне  и  завърши значително по-рано/късно от климатичните рамки.

А ако възприемем един още по-прост критерий, максималната температура да бъде над 25 градуса за поне 2 или 3 последователни дни, през последните години лятото в низините запова в третата декада на  април, а завършва най-често през втората половина на септември.

При това има и 2-3 случая с инвазия и в първите 5-7 дни на октомври, когато максималните температури не само бяха над 25, а дори по 32-33 градуса.

Разбира се, както всяко опростяване, има  и проблеми: априлското "лято" върви в комплект с все още ниски  сутрешни температури.

Ако се облегнем на този опростен (и поради тази причина не особено точен), но "лесен" критерий, лятото в низините продължава около, а понякога и над 5 месеца.

Благодарение на глобалното затопляне, лятото е като империя на върха на славата си и е превзела по над една трета от двата си съседни сезона.

Какво беше конкретното лято, което климатично приключи преди близо 2 седмици, но все още продължава с дневни температури около и дори малко  над 30 градуса на места в низините?

Горещо.

И трите летни месеца бяха с около и малко  над 2 градуса по-топли от класическата климатична норма от края на миналия век.

Дори юни, с колебливото си начало и по-неустойчиво време, с 1-2 "африкански" включвания, бързо компенсира по-хладните дни от началото си и излезе с над 2 градуса положителна аномалия.

Тук  е характерният момент: След това, през юли и август, такива "африкански" включвания почти нямаше или те бяха кратки и символични.

Нещо повече, твърде често доминираше северен, северозападен и североизточен пренос. Ала въпреки това, лятото бе умерено, но безкомпромисно по-топло от обичайното.

Оставяме на читателите да преценят какво би се случило(а то неминуемо ще се случи след 1,2 или 3 години!) при повторение на запад-югозападна или югозападна циркулация над Балканите, както бе през 2012, когато лятото у нас бе най-горещото от историята на наблюденията, с над 4 градусова аномалия за трите летни месеца.
След 2012, настоящото лято е най-горещото, а за настоящото хилядолетие то е на 4 място след 2012, 2010 и 2007.

Тези класации са чисто информативни: така или иначе от 2004 г насам имаме само две  лета с температури в норма(под 7 десети аномалия) - 2005 и 2014. Всички останали  са малко или много над норма, като при това няма нито едно под нея.
Продължава и любопитната климатическо-статистическа "драма" с липса на поднормен месец от декември 2012 година.

Изобщо, 2012 беше година на крайностите, с рекордно студен февруари, небивал от 1953 година, рекордно горещо лято, с небивали от поне 200 години жеги и един леко поднормен декември,  след когото до ден днешен, почти 4 години, няма поднормен месец. Всички са или в норма или, доста по-често - над нея. Остава да видим дали следващите 3 месеца ще "счупят" поредицата или ще закръглим 4 години без поднормен месец, тъй като септември понастоящем  е с около 3 градуса над норма, а предстоящото захлаждане в края на втората десетдневка само ще понижи температурите в рамките на нормалните.

Преди да приключим този обзор, да кажем 2-3 думи и за валежите.
Това лято, с една уговорка, беше сухо.

Уговорката е за месец юни, когато средно за страната валежите са практически  в норма, 96 на сто от нея, но при това - вече неравномерно разпределени както по територия, така и по периоди.

Юли е еднозначно много сух, с под 40 на сто средно за страната от нормалните месечни валежи, а август - с малко над 2/3 от тях.

Задължително трябва да се отбележи, че има райони, където почти 3 месеца не е валяло почти нищо (на фона на тримесечна суша 2 или 3 препръсквания по 2-3 литра на квадрат нямат стопанско  значение).

Такива райони са предимно в източната част на страната - Варненско, югоизтока, но и във Видинско, въпреки 2-3 ударни извалявания с по една месечна норма, сухите периоди са от по месец и дори повече.

Редовните читатели на времето в Дир.бг знаят, че това вече е нормално за страната ни през  последните 1-2 десетилетия и с това трябва да се свиква, както и да се вземат нужните мерки за минимизирането на последствията от парадокса: "повече валежи - по-голяма суша".

Нека отбележим и това, че лятото е горещо в низините, но живеещите в по-високи места, каквото е и София, както и тези, които излизат от помещение с климатик за по-малко от 2 седмици, може и да не са съгласни с тези констатации. Във всеки случай, реалността няма отношение към личните впечатления. Тя борави с факти, наблюдения и температури.

Лятото приключва до 1-2 седмици, поне в горещата си част.
Слънцето бързо се спуска все по-на юг, височината/ъгълът над хоризонта по обяд слиза под 45 градуса в края на месеца, а продължителността на нощта става по-голяма и все по-голяма от тази на деня.

Лятото, макар и късно и неохотно ще си иде, за да може да се върне отново само след малко повече от 6 месеца, а тези, които се оплакват от "жегата", нека помнят, че горещите часове са само няколко около и след пладне, а сутрин, вечер и нощем лятото е далеч най-хубавият сезон  и отговорът на въпроса:"кога ще се стопли", задаван от октомври до края на зимата е неизменно един: През април.

По отношение на топлите дни - такива има и ще има и през студеното полугодие, но те са такива: относителни. Няма го празникът от дългия престой на открито, на чист въздух почти без дрехи или със съвсем леки такива.

Лятото си отива, да живее лятото!