В ново проучване се предупреждава, че морският лед в Антарктика е рекордно малко и се е свил до по-малко от 772 000 квадратни мили (2 милиона кв. километра) от началото на записите.

Докато морският лед в Арктика изчезва от години в резултат на глобалното затопляне, доскоро морският лед в Антарктика имаше обратен опит.

От края на 70-те години на миналия век антарктическият морски лед се радва на скромно увеличение от около един процент на десетилетие. 

Измерванията, направени през февруари, обаче показват, че нивото на морския лед в южното полукълбо сега е рекордно ниско.

На 25 февруари нивата на морския лед в море Белингсхаузен, море Амундсен и море Уедъл достигнаха рекордно ниски нива, които са с около 30 % по-ниски от средните стойности за периода 1981-2010 г.

Използвайки данни от Националния център за данни за снега и леда, изследователите от университета "Сун Ятсен" се опитват да разберат защо това се е случило.

Анализът им разкрива, че през лятото термодинамиката доминира в процесите, които предизвикват топенето на морския лед.

Според екипа това се случва чрез аномалии в преноса на топлина към полюса в моретата Белингсхаузен/Амундсен, в западната част на Тихия океан и по-специално в източната част на море Уедъл.

Инфрачервеното излъчване и видимата светлина също се увеличават през лятото в резултат на положителната обратна връзка между "албедото" - белотата на повърхността - и температурата.

Колкото по-бяла е повърхността, толкова по-голямо е отразяването на радиацията, докато колкото по-тъмна е повърхността, толкова по-голямо е поглъщането.

Морският лед е по-бял от тъмното незамръзнало море, поради което има по-малко отражение на топлината и повече поглъщане, което от своя страна води до топене на повече морски лед, което води до повече поглъщане на топлина в един порочен кръг - обяснява Цинхуа Ян, съавтор на изследването.

През пролетта обаче динамиката на загубата на лед в море Амундсен показва, че ледът се придвижва на север към тропиците, което увеличава топенето.

Междувременно новият рекорден минимум на морския лед беше регистриран по същото време като комбинация от Ла Ниня и положителен Южен летен режим (SAM).

SAM е пояс от силни западни ветрове или ниско налягане, който обгражда континента, движейки се на север или на юг, докато La Niña е метеорологичен модел на мощни ветрове, които разнасят топли повърхностни океански води от Южна Америка до Индонезия в тропиците.

Заедно SAM и La Niña задълбочават Амундсеновата низина (ASL) - център на ниско атмосферно налягане над южната част на Тихия океан и край бреговете на Западна Антарктида.

За съжаление остават няколко въпроса относно причините, поради които тези явления предизвикват такова безпрецедентно топене на морския лед.

Ако тропическата променливост оказва такова влияние, следва да се проучи именно това място - добавя Джинфей Уанг, един от другите автори на статията.

Проучването идва малко след като изследване разкри, че нивото на световния океан може да се повиши с до 10 фута (3 метра), ако ледникът Твейтс в Западна Антарктида се срути.

Повишаването на морското равнище застрашава градове от Шанхай до Лондон, ниско разположени територии във Флорида или Бангладеш, както и цели държави като Малдивите.

В Обединеното кралство например покачване на нивото с 6,7 фута (2 метра) или повече може да доведе до риск от заливане на райони като Хъл, Питърбъро, Портсмут и части от Източен Лондон и устието на Темза.

Разрушаването на ледника, което може да започне след десетилетия, може да потопи и големи градове като Ню Йорк и Сидни.

Части от Ню Орлиънс, Хюстън и Маями в южната част на САЩ също ще бъдат особено силно засегнати.