Тъй като екстремните летни температури все още засягат някои части на Китай, "Гардиън" пише, че "активистите се надяват, че прегрятите пекинци ще започнат да мислят за причините и решенията на такива силни горещини".
Още по темата
- Пекин регистрира най-горещия юнски ден от началото на метеорологичните наблюдения
- Слънце и горещини до 37 градуса през седмицата, но ще има и гръмотевични бури
- Канада ще елиминира смъртните случаи от горещини - Трюдо
- Изменението на климата може да превърне снега в дъжд и да увеличи рисковете в планинските райони
Той продължава: "Въпреки че социалните медии са залети от съвети за поддържане на прохлада, като например ядене на студена юфка и спортни бикини, някои китайци все още не свързват екстремните горещини с климатичната криза - нещо, което активистите искат да променят.
Но с пречките от страна на правителството под формата на цензура и репресии срещу гражданското общество е трудно да се предприемат действия." Вестникът цитира Джао Ли, старши изследовател в пекинския офис на "Грийнпийс" в Източна Азия: "Хората все повече осъзнават сериозността на горещите вълни, но не и връзката между тях и изменението на климата."
В други новини от Китай Джу Мин, бивш заместник-управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ) и заместник-управител на Китайската народна банка, заявява, че "неутралната по отношение на въглеродните емисии трансформация" е един от новите икономически двигатели за страната, съобщава Jiemian.
Говорейки на срещата на Световния икономически форум "летен Давос" в Тиендзин, той добавя, че според прогнозите до 2050 г.
Китай ще инвестира около 18 трлн. юана (2,5 трлн. долара) в "зелена трансформация". Друга статия на китайското финансово издание пренася мнението на Ма Дзюн, директор на Пекинския институт за финанси и устойчивост, изследователски институт.
В изказване на същата среща Ма казва, че за справяне с изменението на климата Китай ще се нуждае от 16 трлн. юана (2,2 трлн. долара) "зелено" финансиране годишно, но понастоящем "може да се задоволи само 50% от търсенето".
Global Times пише, че участниците в лятната среща в Давос са призовали за "съгласувани и проактивни" усилия за справяне с изменението на климата, което е предимно "историческа тежест", произтичаща от индустриализацията, водена от западните страни, но Китай поема "водеща" роля в справянето с това предизвикателство.
Междувременно Yicai пише, че от началото на 2023 г. цените на въглищата "непрекъснато намаляват" и богатите на енергия китайски провинции, които през последните две години отбелязаха бърз растеж, сега може да се сблъскат със "засилен натиск за растеж". Цитиран е Лин Боцян, декан на Института за енергийна политика към университета в Сямън, който казва, че "икономическото възстановяване все още не е стабилно, което оказва влияние върху търсенето [на въглища]".
Във втора статия на финансовото издание се казва, че съгласно целите за "двойни въглеродни емисии" кумулативният инсталиран капацитет на вятърната и слънчевата енергия се очаква да надхвърли 1,2 теравата до 2030 г., пише изданието, като подчертава, че фотоволтаичният капацитет, инсталиран само през тази година, "вече се е доближил до тази цел".