Дясноориентираните вестници в Обединеното кралство продължават да атакуват безмилостно политиките за нулево потребление на електроенергия чрез страниците си с коментари, съобщава сайтът Карбон Брийф.

"Нуждаем се от решения, които да помогнат за енергийния преход, преди да заложим икономиката на постигането на целта за нулево нетно потребление до 2050 г.", пише Джулиет Самюъл, коментатор-климатоскептик, във вестник "Таймс". "Всеки, който се тревожи за огромните разходи и практическите аспекти на политиката за нулево потребление, е по-добре да си мълчи, защото се страхува да не бъде обявен за динозавър, който отрича", пише тя.

Тя твърди, че политиките за нулево неработещи емисии не работят, защото основният инструмент на правителството - целта - е недостатъчна и "направо бутафорна".

Тя изтъква цели като продажбата на всички нови автомобили, които да бъдат електрически до 2030 г. (нови бензинови и дизелови хибриди ще има до 2035 г.), като твърди, че целта е била поставена с предположението, че зелените алтернативи ще бъдат налични в желаните срокове, което е "крайно безотговорно".

Тя продължава, че ако се изтъкне това, човек ще бъде обявен за "отричащ климата", докато "самозвани мъченици за климата" налагат на британския народ непрактични политики, а политиците участват в "един вид двусмислие". Авторката още добавя: "Вместо да се занимават с това колко магически нули могат да поставят на картичките за обещания и плакатите, борците за климата трябва да се занимават с практическите проблеми на енергийния преход."

На друго място в Daily Telegraph "пенсионираният инженер" Брайън Лейланд твърди, че ядрената енергия е безопасна и е "единственият начин да станем зелени". (Вестникът не съобщава на читателите си, че Лейланд има дълга история на пропагандиране на отричането на климата в Нова Зеландия, а също така е "академичен съветник" на лобистка група на климатоскептиците в Обединеното кралство).

Той пише, че възобновяемата енергия е "глупава фантазия", като твърди, че вятърната енергия става все по-скъпа, което води до изоставяне на проектите за вятърна енергия в морето като нерентабилни. Той заключава: "Правителствата трябва да признаят факта, че вятърната и слънчевата енергия никога няма да могат да постигнат мечтите си за нулево нетно потребление на електроенергия на ниска цена, надеждна и без емисии. Те имат само две реалистични възможности: да преминат към ядрена енергия или да се откажат от нулевото потребление."

Също в Daily Telegraph Алистър Хийт, климатичен скептик, редактор на неделното издание на вестника, твърди, че на обществеността все още не е казана "пълната, ужасяваща истина за постоянната революция на нулевите емисии".

Той пише, че "рестриктивната архитектура на въглеродните бюджети и комитетите по климата убива демократичния избор", като твърди, че въглеродните бюджети, които са залегнали в закона, са "подигравка" с предстоящите общи избори, тъй като политиките, необходими за постигането на тези цели, оставят "сериозно ограничено пространство за политически маневри".

Хийт призовава за създаване на комитет в сянка по изменението на климата, който да изготви алтернативни модели: "Нетната нула е на автопилот, а крайният срок е твърде кратък, за да се избегнат осакатяващи ограничения, огромно увеличение на държавния дълг и продължаващо спиране на тока."

Накрая, в писмо до редактора на в. "Таймс" Джес Ралстън, ръководител на отдел "Енергетика" в "Energy and Climate Intelligence Unit", подчертава икономическите ползи от нулевото потребление.

Службата за бюджетна отговорност заявява, че ако се стигне до нова енергийна криза, продължаващото използване на газ ще доведе до увеличаване на държавния дълг с 13 % от БВП до 2050 г., казва тя и допълва, че Министерството на финансите е заявило, че цената на бездействието е по-голяма от необходимите инвестиции, а нетната нула е описана в доклад на бивш министър от Консервативната партия като "икономическата възможност на 21-ви век".

Писмото завършва: "Обединеното кралство рискува да стане по-студено и по-бедно, докато светът ускорява инвестициите в зелени технологии. Истината е, че най-голямата заплаха за икономическия ни просперитет е цената на ненулевите разходи."