Еколог: "Повече тояги и по-малко моркови, за да наложим зелената енергия"

Снимка: iStock by Getty Images

Еколог: "Повече тояги и по-малко моркови, за да наложим зелената енергия"

Според автора на идеята, частните инвеститори трябва да бъдат накарани да влагат средствата, които не достигат за постигането на нулеви емисии

09:36 | 16 май 2023 100 3219 Снимка: iStock by Getty Images

Необходима е по-решителна държавна намеса, като например насоки за кредитиране и златни акции, за да се преодолее недостигът на инвестиции в чиста енергия, твърди Джъстин Гуей, директор на глобалната стратегия за климата в проекта Sunrise в материал за сайта карбон брийф. Предаваме целия материал без редакторска намеса:

Още по темата

Движението за климата започва да спира паричните потоци за изкопаеми горива, но това е само половината от проблема. Реалността е, че ако искаме да разрешим климатичната криза, трябва също така да инвестираме трилиони в нова чиста енергия всяка година, за да изградим бъдещето, което заслужаваме. Без тези трилиони просто няма да можем да изградим нова инфраструктура за чиста енергия, която да излекува планетата и нейните жители.

Въпреки това, докато енергията, импулсът и въздействието на движението за отчуждаване на средства нараснаха, нашето въздействие и мислене за това как да отключим инвестиции в чиста енергия на тяхно място е в застой. В този вакуум се разрасна един единствен фокус върху използването на публични средства за субсидиране на частно финансиране, като резултатите от това са много незадоволителни. За да се върнем към правилния курс, трябва да разширим нашия инструментариум отвъд този единствен морков и да включим редица нови средства, включително насоки за зелени кредити и златни акции - публични дялове в ключови компании.

Анализаторите твърдят, че до 2030 г. трябва да инвестираме 4,6 трлн. долара всяка година, за да постигнем целите си за нулево нетно замърсяване. Проблемът е, че инвестициите в чисти технологии нарастват, но днес те са само около 1 трлн. долара - липсват 3,6 трлн. долара.

Също толкова важно е, че според анализаторите за всеки долар, който отива за поддържане на постепенното закриване на остарялата и замърсяваща система, захранвана с изкопаеми горива, са необходими 4 долара, инвестирани в изграждането на чистата енергийна система на бъдещето. Вместо съотношението 4:1 обаче ние инвестираме по 1 долар в чиста енергия за всеки 1 долар в изкопаеми горива - в най-добрия случай се движим по вода.

Реалността е такава, че във финансовата система има много пари, с които можем да постигнем целите си в областта на климата. Всъщност глобалното годишно капиталообразуване (с други думи, инвестициите) възлиза на 20 трлн. долара - няколко пъти повече от сумата, която ни е необходима, за да спасим планетата.

Фактът, че на частните финансови пазари има повече от достатъчно пари, за да се реши този проблем, доведе до категоричен консенсус в основните кръгове на финансирането на борбата с изменението на климата, че всичко, което трябва да направим, е да накараме машината на алчността да гребе с нас, а не срещу нас. Това означава, че политическите рамки трябва да бъдат правилни, така че чистите технологии да са икономически изгодни и да могат да бъдат финансирани.

Там, където това не се удава, нашият политически подход е да субсидираме (да намалим риска) частните инвеститори с публични средства, за да отключим трилиони чисти средства, които чакат да бъдат мобилизирани. Това мислене беше подпомогнато от песента на сирената на ливъриджа (лоста): можем да използваме много малки суми публични средства, за да отключим много по-големи частни капиталови пазари.

Проблемът? Резултатите са налице и те не са обещаващи, особено за развиващите се пазари. Макар че създателите на политики обещаха да използват публичните средства като ливъридж с до 20 пъти повече частни съинвестиции, според нестопанската организация WRI многостранните банки за развитие са получили по-малко от 0,30 долара частни инвестиции за всеки от публично инвестираните долари в областта на климата.

Казано по-просто, субсидирането на частното финансиране само по себе си не е стратегия за осъществяване на преход към чиста енергия, а още по-малко за спасяване на планетата.

Чисти трилиони: когато морковите са недостатъчни, опитайте с тояги

Въпреки че има много причини, поради които намаляването на риска не работи, по-важният въпрос, който трябва да си зададем, е: какво друго би могло да проработи, ако го опитаме? Най-големият ни неуспех в разгръщането на инвестициите в чиста енергия не е в ограничените ни възможности, а в ограниченото ни въображение. Единствените възможности, които разглеждаме, са моркови. Когато обаче става въпрос за трилиони за чиста енергия, се нуждаем и от тояги и те трябва да включват поне насоки за зелени кредити и златни акции в компании, които са от решаващо значение за прехода.

Първата мярка е проста. Ако основната част от проблема е, че финансовата система разполага с достатъчно пари, но инвеститорите не вземат инвестиционни решения, съобразени с обществените цели, трябва да променим правилата, които регулират тяхното поведение.

Закони като Дод-Франк в САЩ ни дават огромни правомощия да направим това. Макар че тези правомощия може да не са ни необходими в широк мащаб, като се имат предвид щедрите субсидии в Закона за намаляване на инфлацията, има някои сектори, като например офшорната вятърна енергия, в които повишаването на лихвените проценти пречи на инвестициите. Като прилагаме насоки за зелено кредитиране под формата на абсолютни квоти за кредитиране или по-тясно насочени механизми за рефинансиране с преференциални лихвени проценти за ключови сектори, можем да принудим финансовата система да работи за нас, а не срещу нас.

В съвременната епоха правителствата никога не са разчитали на субсидиране и стимулиране на частното финансиране за постигане на обществените цели - те просто са го принуждавали да действа.

Ако ще използваме публични средства, трябва да поискаме и нещо в замяна: контрол. Във всичко, в което инвестираме публични средства, трябва да имаме дял. Макар че няма нищо лошо в това публичните финанси да са готови да поемат по-голям риск, по всяка капиталистическа мярка това означава, че трябва да се възползваме и от част от печалбите. Едно от тези предимства е възможността да влияем върху управлението на компаниите.

Например публичните средства, инвестирани във "финансиране на прехода", насочено към подкрепа и управление на дружествата и секторите, които са от най-голямо значение за енергийния преход, следва да бъдат придружени от официален глас по отношение на корпоративното управление. Подобен аргумент е изтъкван и за публичното спасяване на петролните и газовите компании, тъй като те се връщат отново и отново в общественото корито, когато положението е тежко. Вместо да насочваме кръвта, потта и сълзите си към динозаври, които не могат или не искат да се превърнат в птици, трябва да ги запазим за "конвертируемите" компании и индустрии, които могат да се превърнат.

Да вземем за пример призива на професора по право от Корнелския университет Сауле Омарова за държавни златни акции в банките. Тя призова за държавни дялове в системно важните банки, които да осигурят ръчна спирачка за рисковите решения, които в крайна сметка водят до системен финансов риск и спасяване на банки - разумно искане, като се има предвид, че обществото ще бъде отговорно за последиците от тези решения и трябва да бъде овластено да се опита да ги спре.

Що се отнася до климата и чистата енергия, тези златни акции могат да бъдат още по-мощни. Те биха могли да помогнат да се избегне следващата криза на високорисковите ипотечни кредити, предизвикана от кредитирането на изкопаеми горива. Те биха могли да се използват, за да се принудят банките да инвестират в екипи за сключване на сделки, набавяне на данни и квоти за кредитиране на чиста енергия, които биха гарантирали необходимите ни трилиони за чиста енергия. Защото без право на глас в корпоративното ръководство и управление е съвсем ясно, че банките ще продължат да изпитват затруднения да скъсат с индустрията на изкопаемите горива, да не говорим за увеличаване на инвестициите в чиста енергия.

Независимо от формата, която ще приеме новият подход за отключване на трилионите за чиста енергия, ясно е, че пътят минава през засилване на ролята на правителствата и публичните средства. Това не означава, че частните пазари не са от решаващо значение - те са, но не трябва да бъдат на мястото на водача. Ние трябва да сме.

Досега сме залагали съдбата на планетата на неизпитан подход, за който нямаме исторически примери за успех. Независимо дали става дума за насочване на кредитите в помощ на военните усилия за разгрома на нацистите през Втората световна война или за индустриалните политики, които направляват икономическото развитие на Европа и ключови азиатски държави след нея, правителствата в съвременната епоха никога не са разчитали на субсидиране и стимулиране на частното финансиране за постигане на обществените цели - те просто са го принуждавали да действа. Когато става въпрос за най-важното предизвикателство, пред което някога сме били изправени, е време правителствата да играят по свой начин.

ИЗБРАНО