Европа най-накрая преустанови паузата в отношенията си с Русия, пише в материал на руското издание "Взгляд". 

Това е основният, макар и формален, страничен ефект на Международния арктически форум в Санкт Петербург. Участието на шведските и норвежките премиери в него означава фундаментална промяна в позициите на тези страни по отношение на сътрудничеството с Москва, смята изданието. 

Пет години след като Западът наложи санкции на Русия, драматичната промяна се забелязва с просто око. Сега дори най-последователните поддръжници на идеята за "наказване на Русия" в Европа вече не могат да си позволят да игнорират страната ни. Това ясно се прояви в работата на Международния арктически форум (IAF) "Арктика - територия на диалога", която се провежда в Санкт Петербург, продължава материалът.

Това се случвало, въпреки факта, че IAF не е международна организация, а руска инициатива и платформа. Международната форма на асоцииране на арктическите държави е Арктическият съвет. Тя включва осем страни - Русия, САЩ, Канада, Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и Исландия, но през всичките години на работата му, не е имало нито една среща на върха.

Преди няколко години, когато Финландия оглави съвета, нейният президент Ниинистьо имаше планове да проведе първата среща на Арктическия съвет и дори да организира среща на Тръмп и Путин на нея.

Тогава това така и не се случи, макар че двамата президенти все пак се срещнаха в страната му, в Хелзинки, но на съвсем друг форум.

Но руският международен арктически форум работи вече девет години (събира се веднъж на всеки две години). Настоящата среща се проведе в Санкт Петербург и беше най-амбициозната. Ако по-рано повече от трима глави от осем арктически държави - Русия, Финландия и Исландия - никога не са участвали във форума, сега към тях се присъединяват и премиерите на Швеция и Норвегия. Така само Дания, САЩ и Канада не бяха представени на най-високо ниво. Що се отнася до американците и канадците, това е разбираемо. Политическите отношения между Русия и тези страни са практически замразени, в случая със САЩ - по вътрешнополитически причини, но самите датчани са се самонаказали, според изданието.

Те са останали  една от последните европейски страни, която няма контакти с Русия на най-високо ниво. В крайна сметка пътуването до Санкт Петербург на шведския премиер Стивън Льовен и ръководителя на норвежкото правителство Ерна Солберг не беше само първото им посещение в Русия в "посткримската" ера, но и първата им среща с Владимир Путин, пише "Взгляд".

След март 2014 г. политическите контакти на Швеция и Норвегия с Русия всъщност бяха прекратени.

На сегашната среща  руският президент прави паралел между драматичното затопляне на Арктика и политическите реалии. На въпрос на модератора на форума, американски журналист:

"-Възможно ли е лошите отношения, които Русия има с Европейския съюз през последните няколко години, да се подобрят, започва ли размразяването?", руският президент е отговорил:

"- За съжаление в Арктика има затопляне, това е вярно. Температурата в Арктика се повишава четири пъти по-бързо, отколкото на планетата като цяло. Повечето смятаме, че това не е добре, но що се отнася до размразяването на политическите отношения, това със сигурност е положителен процес. ".