17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Съществуването на човечеството е под въпрос заради климатичните промени

Какво ни показва горящият в пожари и заливан от наводнения свят?

Снимка: Mathieu Slt, Туитър

Съществуването на човечеството е под въпрос заради климатичните промени

Какво ни показва горящият в пожари и заливан от наводнения свят?

07:00 | 16 февруари 2019 | Автор : Иво Некитов 17 4503 Снимка: Mathieu Slt, Туитър

"Бях умишлено самозаблуден, докато не започнах да се занимавам с глобалното затопляне, пише журналисът и публицист Дейвид Уолъс-Уелс на страниците на изданието "Гардиън". Но екстремните горещини може да променят неузнаваемо планетата до 2100 година." Преводът на статията публикуваме с малки съкращения.

Още по темата

Никога не съм бил ангажиран еколог. Дори не мисля за себе си за човек, силно свързан с природата. През целия си живот съм живял в градовете, наслаждавайки се на приспособления и уреди, създадени да направят живота ни по-лесен и не съм се и замислял за цената на това.

Никога не съм ходил на къмпинг, не и с желание и въпреки че винаги съм си мислел, че е добра идея да поддържам околната среда чиста, също така приемах твърдението, че е налице компромис между икономическия растеж и цената за това като въздействие върху природата..

Нямам намерение лично да убивам кравата, за да ям хамбургер, но също така нямам никакво намерение да ставам веган. По този начин, аз съм като всеки друг американец, който е прекарал живота си във фатално самодоволно и умишлено заблуждение относно изменението на климата. Което изменение се оказва не само най-голямата заплаха за човешкия живот на планетата, но е и заплаха от напълно различна категория и мащаб.

Преди няколко години започнах да събирам истории за изменението на климата, много от тях ужасяващи: увлекателни, страшни разкази, като дори най-дребните саги звучаха като басни, например: група учени от Арктика са блокирани върху плаващ лед, когато топенето изолира техния изследователски център на ледения остров заедно с... група полярни мечки. Руско момче, умряло от антракс, освободен от размразен труп на северен елен, който е бил уловен във вечната замръзналост в продължение на много десетилетия.

Първоначално изглеждаше, че новините създават нов жанр алегория. Но, разбира се, изменението на климата не е алегория. В началото на 2011 г. около един милион сирийски бежанци тръгнаха към Европа, заради гражданска война, възпламенявана и от изменението на климата и сушата в региона. Затова, с голяма доза истина може да се каже, че голяма част от "популисткия момент", през който преминава Западът сега, е резултат от паника, породена от шока от тези мигранти.

Вероятното бъдещо наводняване на Бангладеш заплашва да създаде 10 или 100 пъти повече "климатични" бежанци. След това ще има бежанци от Африканските територии на юг от Сахара, Латинска Америка и останалата част от Южна Азия - 140 милиона до 2050 г., според Световната банка, повече от 10 пъти сирийската криза.

Неотдавна, при подписването на Протокола от Киото през 1997 г., бе сложен праг от 2C за повишение на температурата, вследствие на глобалното затопляне, след който идва катастрофата: наводнени градове, осакатяващи суши и топлинни вълни, планета, която ежедневно бива бичувана от урагани и мусони, които наричахме "природни бедствия", но скоро просто ще се превърнат в норма, ще станат новото "лошо време".

Почти няма шанс да избегнем този сценарий. Протоколът от Киото на практика не постигна нищо. За 20-те години, откакто бе подписан, въпреки нашата подкрепа и законодателството в областта на климата и напредъка в областта на зелената енергия, произведохме повече емисии, отколкото преди 20 години.

Четейки за затопляне, често ще срещнете аналогии от планетарната история: последният път, когато планетата е била толкова топла, морските нива бяха 20 или 35 метра по-високи. Геоложката аналогия е най-добрият модел, с който разполагаме, за разбирането на много сложната климатична система и оценяването на това, колко щети ще бъдат нанесени от повишението на температурата. Ето защо е особено важно, че последните изследвания на дълбоката история на планетата предполагат, че настоящите ни климатични модели може би подценяват количественото затопляне, което се очаква до 2100 г., почти наполовина. Авторите на неотдавнашна статия сочат, че намаляването на емисиите ни би могло да ни доведе "само" до 4 или 5 ° С повишение, сценарий, който би поставил под съмнение обитаемостта на цялата ни планета.

Този сценарий беше наречен "Оранжева земя".

Тъй като тези числа са толкова малки, ние сме склонни да омаловажаваме различията между тях - едно, две, четири, пет...какво толкова??

Но, както и при световните войни или рецидивите на рак, не бихме искали да виждаме дори една.

При 2С, ледените покривки ще започнат да се топят, като в продължение на няколко века ще доведат до 50 метра повишаване на морското равнище. Още 400 милиона души ще страдат от недостиг на вода, големите градове в екваториалната зона на планетата ще станат неприемливи и дори в северните ширини топлинните вълни ще убиват хиляди всяка година. В Индия ще има 32 пъти повече екстремни вълни и всеки ще продължи пет пъти по-дълго, излагайки на опасност 93 пъти повече хора. Това е най-добрият ни сценарий.

При 3 градуса в Южна Европа ще има постоянна суша, а средната продължителност на сушата в Централна Америка ще продължи 19 месеца по-дълго. В Северна Африка - 60 месеца по-дълга: пет години.

При 4C, всяка година в Латинска Америка ще има 8 милиона случаи на треска на денга, което ще е близо до годишните световни хранителни кризи. Щетите от наводненията в реките ще нараснат тридесет пъти в Бангладеш, двадесет пъти в Индия и до шестдесет пъти във Великобритания. В световен мащаб щетите от природни бедствия, предизвикани от климата, биха могли да прехвърлят 600 трилиона долара - повече от два пъти повече от богатството, което съществува днес в света. Конфликтите и военните действия могат да се удвоят.

Глобалното затопляне може да изглежда като възмездие за Стария свят, като за Англия, където в 18-ти век започват да се изгарят големи количества въглища, от които започва всичко. Но това не оправдава онези от нас, които сме живи днес, би било несправедливо. По-голямата част от емисиите са от последните 25 години. От края на Втората световна война до днес процентът е около 85%.

Ще бъде необходимо трудно реализируемо съвпадение на лоши избори и лош късмет, за да се направи напълно необитаема Земята още по време на живота на нашето поколение. Фактът, че изобщо сме допринесли за тази възможност, е може би най-големият културен и исторически факт от съвременната епоха. Каквото и да правим, за да спрем затоплянето и колкото и агресивно да действаме, за да се предпазим от неговите последствия, ние ще станем свидетели отражението му върху човешкия живот на Земята - достатъчно скоро, за да можем ясно да видим как ще изглежда и да знаем с някаква степен на точност, какво ще понесат нашите деца и внуци. Достатъчно скоро: всъщност, ние вече започваме да усещаме последиците от себе си.

В южната част на Калифорния пожарът Томас нарасна с 50 000 акра за един ден, като в крайна сметка изгори 440 кв. мили (1200 квадратни километра) и пналожи евакуациите на повече от 100 000 калифорнийци.

Пет от 20-те най-тежки пожара в историята на Калифорния удариха щата през есента на 2017 г. - година, през която избухнаха повече от 9 000 отделни пожари, унищожили почти 1,25 милиона акра - почти 2 000 кв.

Заради географското си разположение и богатството си, САЩ до този момент бяха защитени от опустошенията, вследствие на промяната на климата, но вече е факт, че затоплянето сега удря и най-богатите.

Какво следва?

Много повече горещини, много по-чести пожари, засягащи много повече площи. Американските горски пожари сега засягат два пъти повече площ, отколкото през 1970 г. До 2050 г. се очаква унищоженията от горски пожари да се удвоят още веднъж. За всеки допълнителен градус на глобално затопляне, тези площи ще се удвояват.

При три градуса, нашият най-вероятен показател за края на века, САЩ може да се сблъскат с 16 пъти повече опустошения от пожарите, в сравнение с днес, когато за една година бяха изгорени 10 хиляди акра.

Но горските пожари не са американски патент, те са глобална пандемия. Всяка година между 260 000 и 600 000 души по света умират от дима, който произвеждат пожарите.

В ледената Гренландия пожарите през 2017 г. изгарят 10 пъти повече площ, отколкото през 2014 г .; а в Швеция през 2018 г горяха гори зад полярния кръг. Пожари горяха в огромни количества в Русия, Гърция, Финландия и Испания и Португалия.

И все пак съм оптимист

Когато за първи път започнах да пиша за затоплянето, често ме питаха, дали виждам някаква причина за оптимизъм. Работата е там, че съм оптимист.

Затопляне с 3 или 3.5 ° С, е, бих се обзаложил, най-вероятната рамка до края на този век, като се има предвид конвенционалното декарбонизиране и съществуващото, потискащо бавно, темпо на промяна. Това ще отприщи страдания повече от всичко, което хората някога са преживявали. Но това не е фаталистичен сценарий. Всъщност, това е много по-добре, отколкото, ако продължим без да предприемаме нищо: от 4C до 2100 г. и може би шест или дори повече градуса затопляне през следващия век.

Можем да създадем нови проекти, технологии за улавяне на въглерод, които ще извличат CO2 от въздуха или геоинженеринг, който би охлаждал планетата чрез спиране на входящата радиация в атмосферата или други, засега непознати технологии. Те биха могли да приближат планетата до състояние, което днес смятаме за просто мрачно, но не и апокалиптично.

Промяната на климата не е стар криминален случай, на който сега е дошъл редът да разрешим. Ние унищожаваме нашата планета всеки ден, често с една ръка, тъй като се самоуспокояваме, заричайки се да я възстановим с другата. Това означава, че можем просто да спрем да я унищожаваме. Проектът за изключване, спиране на използването на изкопаеми горива в целия индустриален свят е плашещ и трябва да бъде направен в доста кратък срок - до 2040 г., според много учени, а други поставят 2050 година за краен срок. Междуправителствената група на ООН по изменение на климата стигна до извода, че ще трябва да намалим наполовина нашите въглеродни емисии до 2030 г., за да се избегне катастрофа. Междувременно, съществуват и други пътища, ако не сме твърде мързеливи, глухи, прекалено пасивни и прекалено егоистични, за да ги пренебрегнем.

Може би половината от британските парникови емисии, според един доклад, публикуван наскоро, са резултат от неефективност в строителството, изхвърлени и неизползвани храни, електроника и облекло, две трети от енергията на САЩ се губи, а в световен мащаб, според един документ, ние субсидираме бизнеса с изкопаеми горива в размер на 5 трилиона долара всяка година.

Това не бива да продължава. Американците губят една четвърт от храната си, което означава, че въглеродният отпечатък на средното семейство е с една трета по-голям, отколкото трябва да бъде. Това не трябва да продължава.

Преди пет години почти никой извън най-тъмните кътчета на интернет дори не беше чувал за биткойн. Днес добивът на криптовалута консумира повече електроенергия, отколкото се генерира от всички слънчеви панели в света, което означава, че само за няколко години сме събрали негатив, който да унищожи печалбите на няколко дълги и трудни поколения зелени иновации.

Не трябваше да е така. А простичката промяна в алгоритъма може да елиминира този биткойн отпечатък изцяло.Това са само някои от причините да се смята, че климатичният нихилизъм всъщност е друга важна причина за днешното опасно положение.

Това, което ще се случва оттук нататък, ще бъде изцяло резултат от нашите решения и действия. Бъдещето на планетата ще бъде определяно до голяма степен от кривата на растежа в развиващия се свят - това е мястото, където живеят повечето хора: в Китай и Индия и, все повече, Африка на юг от Сахара. Но това не е извинение за Запада, който е първопричина и причина за лъвския дял от историческите емисии и където средният гражданин произвежда много пъти повече от почти всеки в Азия, просто по навик. Изхвърлям тонове пропиляна храна и почти никога не рециклираме, оставяме климатика си, купуваме биткойни.... Нищо от това всъщност не ни е необходимо.

Но също така не е необходимо западният човек да възприеме начина на живот на бедните. Изчислено е, че 70% от енергията, произведена от планетата, се губи като отпадъчна топлина. Ако най-богатите 10% в света биха били ограничени до средния европейски отпечатък на човек, глобалните емисии ще спаднат с една трета. Защо да не са? Тъй като новините от учените са по-мрачни, западните либерали се самоутешават, като изкривяват собствените си модели на потребление в синхрон със своята представа за морална или екологична чистота - по-малко говеждо, повече Тесла, по-малко трансатлантически полети... Но калкулацията за въздействията върху климата показва, че изборът на индивидуалния начин на живот не допринася много, освен ако не е мащабно направляван от политиката. Това не би трябвало да бъде невъзможно, след като вече знаем какъв е залогът.

Самоунищожението ни виси буквално на много тънката нишка на дългите криви на графиките на затоплянето и никой, освен нас самите не може да ни спаси от скъсването ѝ.

ИЗБРАНО