В своя редакционна статия авторитетното издание The Economist пише, че е самозаблуда да смятаме, че по какъвто и да е начин може да ограничим глобалното затопляне само до 1.5 градуса над прединдустриалната ера.

Няма никакъв начин светът да избегне покачване на глобалната температура с повече от 1,5C, съобщава материалът. Макар че все още има надежда, че превишаването може да не е твърде голямо и да е само временно... дори тези утешителни възможности стават все по-малко вероятни.

Последиците от неуспеха на света да ограничи емисиите са катастрофални, но отговорът трябва да бъде с доза реализъм.

Много активисти не искат да признаят, че 1,5 °C е загубена кауза. Но ако не го направят, ще удължат грешките, допуснати в Париж, където световните правителства приеха херкулесова цел без никакъв правдоподобен план за постигането ѝ.

Делегатите, които се събират в Египет, трябва да се поучат от неуспеха, а не да се залъгват с фалшиви надежди. Те трябва да бъдат по-прагматични и да се изправят пред някои трудни истини.

Например, според изданието, "намаляването на емисиите ще изисква много повече пари", "изкопаемите горива няма да бъдат изоставени за една нощ" и "трябва да се положат повече усилия за адаптиране към изменението на климата".

Политиците също така трябвало да обмислят по-радикални начини за охлаждане на планетата, според изданието. Технологиите за изсмукване на въглероден диоксид от атмосферата, които сега са в начален стадий на развитие, се нуждаят от голямо внимание.

Това се отнася и за "слънчевото геоинженерство", което блокира постъпващата слънчева светлина. И двете технологии се ползват с недоверие от страна на активистите за климата - първата като фалшиво обещание, а втората като страшна заплаха.

По отношение на слънчевото геоинженерство хората имат право да се притесняват. То би могло да бъде опасно и да се управлява много трудно. Но така ще бъде и с един все по-горещ свят. Лидерите в Египет трябва да вземат това под внимание.