Глобалното затопляне може да унищожи всички морски звезди до края на века
Изчезването им би довело до свръхразпространение на основната им плячка - мидите
Обратно в новинатаКоментари - Глобалното затопляне може да унищожи всички морски звезди до края на века | Времето.dir.bg
17-11-2017
20-11-2018
Коментари
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
асда (нерегистриран)
Глобално затопляне се доказа отдавна, че няма. Температурите ту са високи, ту ниски, както е било и преди 100 години. Стига с тия измами
112 (нерегистриран)
А, бе, Иво!!! Пий един бакър зелева чорба да изтрезнееш!!!
Брау, юнаци (нерегистриран)
Прогноза за времето дето да познава 24 часа още нямаме вярна, ама за сметка на това за по след 20-50-100 години са ни 100% верни прогнозите! Дано сте взели някой грант за туй величаво проучване!
Иван (нерегистриран)
На нас възрожденците не ни трябват морски звезди!
hehe (нерегистриран)
"може".... То и арктическият лед можеше, трябваше, и т.н. да е изчезнал пак според статии на мастити "учени"...
ПСС (нерегистриран)
Стига с това глобално затопляне. Омръзна. Точно като озоновата дупка - имаше я и хоп вече я няма. Да не говорим как някои направиха стотици милиарди. Вчера в Китай -50. В Русия даже по-ниски температури. В Щатите плачат от студ. Само ние в България едно си баба знае, едно си бае. Май не безплатно.
1 (нерегистриран)
Пълни глупости, между другото и никой от нас няма да ни има до края на века
dedo ti pras (нерегистриран)
ма сериозно ли бе???? как се доказа???? то за тва в България от 10 години почти няма сняг.... като преди 100 нали...
Оф (нерегистриран)
Къса памет имаш не помниш 100 процента какво е било миналата година по това време за твое сведение имаше сняг
дърг сиганин (нерегистриран)
И моето чаве тъй познава винаги - казава "Може да вали, а може и да не вали." И всеки път познава!
Да унищожи, колко да унищожи? (нерегистриран)
Не отричам че има глобално затопляне и че то е проблем, но имайте малко повече вяра в способностите да оцеляват на видове които са на тази земя от половин милиард години.
ПОТРЕС! (нерегистриран)
СТАТИЯ ЗА ГЛОБАЛНОТО "ЗАТОПЛЯНЕ", ДО СТАТИЯ ЗА РЕКОРДНИЯ СТУД В СЕВЕРНИТЕ ПРОВИНЦИИ НА КИТАЙ, -53 ГРАДУСА! ТЕЗИ СЕ ЕБАВАТ С ВАС ЕЖЕДНЕВНО И ЕЖЕЧАСНО!
То (нерегистриран)
До края на века дали ще има някой, който да види това. Ако има, то те ще са няколко десетки или стотици. Освен морските звезди ще си заминат и тези, които са чели това...
12 (нерегистриран)
Има връзка между мощните земетресения в Алеутската дъга в средата на миналия век и неочаквано топлото време в Арктика през 1979-1980 г. Въпреки силните студове в някои региони на Русия, планетата преживява глобално затопляне. От началото на XX век средната температура на въздуха на Земята се е повишила с 0,8 °C, като две трети от това увеличение се е случило в периода след 1980 г. А най-бързо се затопля в Арктика и там температурата се е повишила с 5-7°C. Учените спорят за причините за изменението на климата. Широко разпространената гледна точка, е че самият човек е виновен. Като изгарянето на изкопаемите горива (нефт, газ, въглища), които увеличават концентрацията на парникови газове във въздуха, поради което повърхностните слоеве на атмосферата се нагряват. Тази теория обаче все повече се оспорва през последните години. Наскоро руските учени представиха нова хипотеза, която обяснява рязкото и неочаквано затопляне на климата в Арктика през втората половина на ХХ век, както и интензивното унищожаване на ледниците в Антарктика. И се оказва, че вината не е в човека. Задействан е ефектът на спусъка Затопляне не е уникален период в историята на Земята. В миналите геоложки епохи са се случвали още по-сериозни катаклизми и по това време не е имало Хомо Сапиенс. Или е бил зает с лова на мамути и е получавал енергия, като е палил огън в пещерата и дори не е подозирал за наличието на другите видове гориво. Това означава, че чисто природните явления са станали причината за миналите климатични промени. Едно такова явление - земетресенията - е обект на изследване от местни учени. В него участваха специалисти от Института по океанология на РАН, Томския държавен университет, Московския физико-технологичен институт, Института по теория на прогнозата на земетресенията и математическата геофизика РАН, Института по геотермални изследвания и възобновяеми енергийни източници на РАН и Института по динамика на геосферата на РАН. Тяхната статия е публикувана в авторитетното международно списание Geosciences. Според учените те са открили връзката между мощните земетресения в Алеутската дъга (на границата между Северноамериканската и Тихоокеанската плоча, простираща се от Аляска до Камчатка), които са се случили в средата на миналия век, и неочакваното включване на фазата на рязкото затопляне в Арктика през 1979-1980 г. Според изследователите ефектът на задействането на тектоничните вълни, причинени от земетресения, е сработил ефекта на спусъка. От гледна точка на антропогенната теория настъпилото повишаване на температурата е трудно обяснимо, защото през този период не е имало особено увеличение на индустриалното производство. Естествените хранилища за метана са унищожени Какъв е този задейстащ ефект на спусъка? Отговор на този въпрос дава теорията за деформационните тектонични вълни. Те възникват в еластичната литосфера, твърдата обвивка на Земята. И така, когато в Алеутската дъга се случват мощни земетресения от 1957 до 1965 г., те предизвикват деформационни вълни, които се разпространяват в хоризонтална посока с ниска скорост - около 100 километра годишно. При такава скорост вълните изминават разстояние от 2000 километра между Алеутската дъга и арктическия шелф за 20 години. И след като стигат до него, се заемат да унищожат естествените хранилища на метан или така наречените газови хидрати. Тези натрупвания са с най-силния парников газ, който се намира в изобилие на дъното на северните морета, и е хванат в капана на замръзналите скали на шелфа в тънките слоеве лед. Тектоничните вълни - ехото на мощни земетресения - провокират разрушаването на газовите хидрати, отделянето на метан, освобождаването му във водния стълб и след това в атмосферата. Емисиите на огромните количества парникови газове доведоха до забележимото затопляне в Арктическия регион. Многобройните кратери (фунии), които започнаха да се появяват в тундрата през последните години, се обясняват с едно и също нещо и това е унищожаването на метановите газови хидрати във вечната замръзналост. „Предложената от нас хипотеза, е основана на естествените фактори за затоплянето на климата, и се конкурира с доминиращата версия за определящата роля на антропогенния фактор и води до съвсем други изводи и последствия. Ако признаем важната роля на природния фактор, тогава е логично да преразгледаме икономическите и политически решения, които предвиждат доста бързото намаляване на индустриите, което може да повлияе неблагоприятно на развитието на икономиката на страните, произвеждащи ресурси, които включват Русия, Китай, редица страни от Близкия изток и други“, казва ученият, ръководителят на геоложкото направление на Института по океанология „П. П. Ширшов“ на РАН, академик Леополд Лобковски, който ръководи научната група, провела изследването. „Във всеки случай, когато възникнат съмнения, установяването на истината изисква представянето на алтернативни теории и разглеждане на техните силни и слаби страни“. Академик Леополд Лобковски: Хегемонията на антропогенната теория ще спре в близките години - Леополд Исаевич, значи излиза, че човекът не е виновен за затоплянето? Дължи ли се това на природните фактори? - Антропогенната теория днес е доминираща и е твърде рано да се сложи край на нея. Ако погледнем историята на развитието на науката, можем да предположим, че конкурентни концепции ще съществуват доста дълго време и няма да са само тези две, ще бъдат добавени и други неантропогенни (т.е. естествени) модели за затоплянето на климата.Изобщо на Запад се засили научното направление, свързано с анализа на неантропогенни фактори, влияещи върху климата. Отражение на тази тенденция например е предстоящият специален брой на авторитетното международно списание Geoscience, посветен именно на моделите на възможните природни фактори, влияещи върху климата. Надявам се нашата концепция за сеизмогенен тригер също да бъде публикувана там. Мисля, че в близките години хегемонията на антропогенната теория ще спре. В тази връзка е важно да се осигури финансиране за алтернативните изследвания. И така се случва (и тук, и в чужбина), че парите се отделят основно само за развитието на антропогенната концепция за изменението на климата. Защо? Да, защото през последните години бяха приети международните споразумения за намаляването на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата. - Възможно ли е както природните, така и антропогенните фактори да влияят върху климата едновременно? Как тогава бихте определили съотношението им? - Въз основа на исторически данни за геологията, палеоклиматологията, глациологията и други науки смятам, че антропогенният принос за изменението на климата е малък. Природните фактори имат много по-голям дял. По отношение на механизма на затоплянето на климата, предложен от нас, тук са необходими по-задълбочени изследвания и усилия от много страни. - Защо изобщо предприехте това проучване? - За мен тласък за размисъл бяха фактите за много резките промени в климата, които нямаха обяснение. Това са включвания на фазите на значителното повишаване на средната температура на атмосферата в периода от 1979 до 1980 г. или, например, през 1995 г. Те не бяха придружени от грандиозни скокове в световното индустриално производство или други значителни антропогенни въздействия и, големи техногенни бедствия и т.н. В този случай може би е имало природни катастрофални явления, поне в регионален мащаб? Приблизително такива разсъждения възникнаха в тази връзка. - Ще се вслушат ли Западът в аргументите на руските учени, как мислите? Като цяло, какви ще са последствията от това проучване? - На Запад напоследък се засилва разбирането, че е необходимо да се разработят алтернативни (неантропогенни) модели на затоплянето на климата, така че се надявам да се вслушат. Като цяло е много важно да се измъкнем от политизираната хегемония на една гледна точка. Времето ще покаже какво място ще заеме нашата хипотеза сред новите модели. Както и дали ще има политически и икономически последствия.
НАЙ
Слънчево и спокойно време от днес до петък, промяна в края на седмицата
Пътна обстановка