Рекордно ниските нива на леда в Арктика бяха отчетени през 2012 година. Тогава площите, покрити с лед, бяха малко над 3 милиона квадратни километра. Най-много лед по време на годишния минимум през септември е имало през 2003 година - приблизително 6 милиона квадратни километра.


Мнозина от читателите си представят доста абстрактно тези огромни числа, затова ще направим едно сравнително разсъждение за сравнение:


 Ако ледът намалее с ОЩЕ толкова, колкото е намалял точно за десет години(от 2003 до 2012), то Арктика ще остане...изцяло  без лед.
Вярно е, че в последните години този показател се колебае силно и след предишният рекорд, през 2007 година, бяха нужни 5 години за да бъде подобрен той. В замяна на това, рекордът бе подобрен наведнъж с почти 1 милион квадратни километра, а в относителни стойности - с една четвърт до една пета по-малка площ.

Но да насочим погледа си към една друга ключова област, важна за климата на умерените ширини на Северното полукълбо, особено през зимата и най-вече на Европа, вкл. на Балканите: Гренландия.
Площта на Гренландския ледник се променя съвсем слабо засега, но има един много по-важен показател, а именно - дебелината му и съответно масата му. Измерванията на този показател се правят с радиосондиране и със спътникови иамервания, които дават съвсем точни и редовни измервания за сравнение.

В горната част на тази фигура се вижда, че от 2006 година до днес, Гренландският леден щит е загубил кръгло 2000 гигатона или милиона тона вода(стопен лед). 

В следващите дни ще ви запознаем с някои прогнози и дискусии на климатолози и глациолози относно очакваното повишение на нивото на моретата и океаните до края на века, следствие на загубата на континентален лед от Гренландия и Антарктида. Напомняме, че топенето на океанския лед НЕ ВОДИ до повишаване на нивото на океана, поради действието на най-елементарни физични закони(този на Архимед :).

източници:
http://www.columbia.edu/
http://polarportal.dk/