"Не се притеснявайте за въглеродния диоксид, а за енергийния баланс на планетата"
Нарушаването на естествения енергиен баланс включва обратни връзки, които още повече влошават нещата
В материал с това заглавие "Сайънтифик Америкън" цитира известен климатолог.
Още по темата
- Повратната точка на глобалното затопляне може да е отминала
- Индийски министър: Страната ни няма вина за глобалното затопляне
- Доклад: глобалното затопляне ще нанесе големи щети на Германия
- "Разбиваща рекорди" гореща вълна засяга 50 милиона американци
- Доклад на ООН: сушата ще бъде следващата "световна пандемия"
- Горещините настъпват от югозапад, по-прохладно на морето
Чудото на живота на Земята зависи от деликатен баланс, започва материалът.
Слънчевите лъчи навлизат в земната атмосфера, затопляйки планетата. В същото време част от тази слънчева енергия се отразява обратно в космоса, като гарантира, че планетата не се нагрява твърде много.
Но тъй като хората отделят парникови газове в атмосферата, енергийният баланс на Земята се е променил. Парниковите газове предотвратяват излъчването на допълнителна енергия обратно в космоса, което води до повишаване на глобалните температури.
Този енергиен дисбаланс е "най-фундаменталният показател, определящ състоянието на глобалното изменение на климата", твърдят учени в статия за изменението на климата от 2016 г. насам
Всичко останало по отношение на глобалното изменение на климата - включително затоплянето на планетата - е симптом за несъответствие между енергията влизаща в и енергията излизаща извън климатичната система на планетата ни.
Сега, казват учените, дисбалансът се засилва. Ново изследване, публикувано този месец в Geophysical Research Letters, установява, че той се удвоява приблизително между 2005 и 2019 г.
Общият дисбаланс е все още относително малък - разлика от около 0,3% в облъчването спрямо излъчването. Но това е огромна енергия. Средните глобални температури на Земята са се повишили с близо 2 градуса по Фаренхайт през последните прибл. 150 години.
Новите измервания илюстрират какво се случва физически с планетата на най-основното ниво, каза водещият автор на изследването Норман Льоб, учен от НАСА по климата.
"Според мен това е много по-фундаментално от измерване на повърхностната температура, това касае цялата планета, това, което се добавя или премахва от цялата планета."
Екипът използва два различни набора от данни и двата независимо отразяващи енергийния дисбаланс на Земята. Те първо разглеждат сателитните данни на НАСА, събрани от инструменти, които измерват потоци радиация в и извън атмосферата на Земята.
След това те разгледаха измерванията на океанската топлина, събрана от мрежата океански измервателни буйове Argo, международна система за наблюдение на океана с плаващи сензори, разпръснати по целия свят. Океанът поглъща около 90% от излишната енергия на планетата, което прави топлината в океана основен индикатор за промените в енергийния баланс.
И двата набора от данни, независимо един от друг, установиха, че енергийният дисбаланс на Земята нараства. Тенденциите, които те извеждат, са статистически неразличими една от друга - т.е почти същите.
"Невероятното съгласие" между двата набора от данни предполага, че и двете са точни, отбеляза Льоб.
Изследователите проведоха и допълнителен анализ, за да разберат защо дисбалансът бързо се влошава. Парниковите газове в атмосферата очевидно са основен двигател. Но тъй като планетата се затопли, тя задейства други цикли на обратна връзка, които допълнително са увеличили дисбаланса.
Топенето на леда е една от тези обратни връзки.
Арктическият морски лед намаля драстично през последните няколко десетилетия в отговор на повишаването на температурите. Морският лед е силно отразяващ, като помага на слънчевата светлина да бъде отразена. Тъй като той изчезва, повече слънчева радиация успява да достигне до повърхността на Земята.
Облачността е друг фактор, макар и много по-сложен.
Облаците могат или да улавят слънчевата енергия, или да я отразят обратно в космоса, в зависимост от вида на облака, местните климатични условия и други фактори. Проучването предполага, че промените в облачността като цяло са увеличили количеството слънчева радиация, погълната от планетата. Но не е ясно точно как и защо.
Възможно е някои от тези промени в облаците да са свързани с промени в естествения климатичен цикъл, добавят изследователите. Но някои от тях вероятно се дължат и на причинените от човека климатични промени.
Това напомня, че не всички последици от изменението на климата са линейни. Климатичната система е пълна с вериги за обратна връзка, които могат да ускорят скоростта, с която планетата се затопля и променя.
Ако енергийният дисбаланс на Земята продължи да се влошава, предупреждават изследователите, тогава те биха очаквали "още по-значителни промени в климата през следващите десетилетия".